ЗАВИСИМОСТИ
Ако не оставаме през целия си живот търсещи, ние не бихме били хора или бихме вече осъществили целта си. Но като хора какво всъщност търсим на земята? Само ученето, работата и нашата свобода ли са целта ни? Няма ли още една друга страна на нашето търсене: смисълът на нашето съществуване, стремежът към по-висши морални ценности? Точно в пуберитета човек е изключително отговорен за такива неща.
Неудовлетворените копнежи, които съпътстват живота ни водят до търсене, а търсенето означава неспокойствие.
Какво всъщност търсиш? Би трябвало да се попита всеки, който посяга към цигарите, алкохола и наркотиците. На това място трябва да изясним, че има два вида удовлетворение, които са зависими от висшата и нисшата природа на човека: духовното и материалното удовлетворение. И двата вида са необходими, но може би забелязваме, че материалното удовлетворение на нашите копнежи почти никога или само за кратко време ни успокоява. Дори в повечето случаи засилва желанието за нещо по-добро или по-скъпо, понеже всяко силно материално желание е компенсация на душевно-духовната неудовлетвореност. Често липсата на достатъчно внимание от страна на родителите се компенсира с пари или играчки за по-малките. Материалното обаче не може да бъде разрешение на даден душевен проблем. Колкото един човек по-сериозно се извисява духовно, толкова по-малко се нуждае от удовлетворение от материалното.
Вечер в нашия голям град виждаме колко много хора безцелно се разхождат напред назад или стоят умислени в кафенетата. Те всички са в търсене на нещо и удавят своето безпокойство най-често в цигарите, кафето и алкохола. При младежите, които висят на групи пред дискотеките не е по-различно.
...и не ни въвеждай в изкушение” Едно е ясно: както възрастните, така и младите хора в този свят преминават през хиляди изкушения. Съществения въпрос трябва да гласи: как още от детските години човек може да се научи да устоява на изкушенията, да развива душевни сили и да може да се отказва от някои неща? И тук е мястото на религиозното възпитание, което ни показва верния път в нашия живот, разкрива ни християнските морални ценности, разкрива ни смисълът на нашето съществуване; учи ни как да живеем правилно и къде да търсим щастието. Човек постоянно се намира между злото и доброто и трябва да се научи да взима вътрешно решение.
Съществено качество на „дяволското” е, че нещо ни се представя винаги за добро. С други думи, вие видяхте и във филма миналата събота, че дяволът винаги идва най-напред в ангелски образ. Също наркотиците, алкохола първоначално са като балсам, но те заблуждават с един илюзорен свят, който донася разрушение и мизерия. И най-лошото е, че наркотика и алкохола разрушават не само тялото на човека, но и душата (Лука 12:4,5).
Какви са подбудите на тези, които наивно и неразумно посягат към „приятната”, към „сладката” отрова? Към психологическите причини за появата и разпространение на наркоманията на първо място са някои личностни особености като психическа нестабилност, слаба воля и наивност; стремежа към подражание, особено характерен в детско-юношеската възраст, желанието за самоизява, за повишаване на самочувствието, стремеж към понижаване на напрежението, тревогата, към бягство от действителността. Всеки човек има в живота си свои трудни моменти, свои проблеми и неблагополучия. Не малко са те и за подравстващите в семейната и училищна среда. Но уравновесените личности намират начини за разрешаването им. Възникването на наркоманията е свързано с еуфоричния, приятно отпускащ или стимулиращ ефект на наркотика.
Запознаването на човека с наркотиците - откриването тайните на конопа и мака, датират от хилядолетия, но тъкмо през XX век злоупотребата с наркотични средства става световен социален проблем. За родина на хашиша се смята Индия. Шумерската цивилизация е оставила на глинени плочки най-ранните (около 3500 г.пр.Хр.) съвети за приготвяне и употреба на опиум. Египетски папирус (XVI век пр. Хр.) е препоръчвал мака като лечебно средство. За първата известна жертва на предозирането може да се смята дъщерята на един от фараоните – при анализ на мумия (XIV век пр.Хр.) в устата й бил намерен опиум. В „Одисея” на Омир (VIII век пр. Хр.) има редове за това, как жената на цар Менелай, Хубавата Елена, подала на сина на Одисей Телемах чаша с питие - сок тъгата прогонващ...
В началото на VII век сл. Хр. На Арабския полуостров възниква ислямът, чиято свещена книга Коранът забранявал употребата на алкохол, във връзка с което се появяват опити алкохолът да се замени с опиум. Чрез тях това стига до Испания, Северна Африка, Кавказ, Средна Азия, Пакистан. До XVIII век в Европа проблем е било пиянството, а наркоманията е била рядко, екзотично явление. В големите градове на Европа в края на XIX век станали модерни „опиум салоните”. През 60 – те години на XX век американците, воюващи във Виетнам се пристрастяват към наркотиците.
Приобщаването към наркотиците в нашата страна преди 20-30 години е ставало чрез медикаменти (болкоуспокояващи и транквиланти), при лекуване на някои заболявания. До скоро тези лекарства се купуваха от аптеките без рецепта, сега се изписват със зелена рецепта от личния лекар.
Действителността показва, че всички хора са предразположени към този порок. Но преди всичко наркоманията удря по младежта, по подрастващите, децата – по любознателните, любопитните, склонните да експериментират, търсещите, попадналите под чужда влияние, слабохарактерните, неопитните в живота.
Един от най-младите пороци – тютюнопушенето, има вече почти 500 годишна история. Откриването на Америка през 1492 г. от Христофор Колумб е свързано с откриването на много нови за европейците растения, между които и тютюнът. Смелите моряци наблюдавали с любопитство как местните жители на Бахамските острови вдишвали дима на навитите на тръбички листа от непознато растение. Въпреки строгата забрана на великия мореплавател, някои негови моряци пренесли тайно листа и семена от тютюн в Европа. Отначало бил обявен за изцеляваща билка (1543 г. в една испанска книга е описан: предизвиква сън, премахва умора, успокоява болка, главоболие). Обаче скоро си спечелил лоша слава и първа испанската кралица Изабела го проклела заедно с тези, които го употребяват. Примера й последвал френския крал Людовик XIV, а великия московски княз Романов заповядал да отрежат носа на всеки, който пуши. Турския султан Мурад IV го забранил под страх от смъртно наказание за страстните пушачи.
Думата алкохол има арабски произход и означава „нещо ефирно”. Арабските алхимици го използвали главно за медицински цели и са го наричали ”духът на виното”. Във всички части на света са познавали виното и неговото опияняващо действие, което ги кара да забравят житейските грижи и неволи, да давят болката си и неуспехите както казват сами за себе си пиячите. Тогава те стават искрени и споделят съкровените си мисли. Това дава основание още на древните римляни да изрекат популярния и днес израз „Във виното е истината”.
Не само древните римляни и древните гърци познавали вкуса на виното. Наричали го божествен дар и му посвещавали богове и празници на веселие до забрава: Бакхус (Вакх) и вакханалиите, Дионис и Дионисовите тържества. Прабългарите не са имали култ към виното, което възприели от Византия. Те използвали алкохолното питие медовина, а по-късно от славяните се научили да правят бира. Известен ви е Крумовият закон за ограничаване на пиянството.
Как се стига до алкохолизма? Приет в малки количества, алкохолът притъпява неприятните усещания и вълнения, снема напрежението, повишава настроението, създава мимолетно усещане за еуфорично веселие. Привикването към първоначалните дози води психично-нестабилните хора към увеличаване на дозите и към системна употреба на алкохол. И така постепенно се стига до пиянство, до престъпления и деградация. А най-малкото е, че това безобидно удоволствие се заплаща на другия ден с главоболие, понижена работоспособност, неприятности, а някога може и да се стигне до смърт. Всички от вас са чували и са ставали свидетели поне по телевизията на алкохолни отравяния.
Мили деца, живеете във време, в което се срещате с наркотиците, цигарите и алкохола във все по-ранен период от живота, в който вашия организъм се развива бурно. За съжаление ние-възрастните, не винаги сме пример за отговорно отношение към тези неща, особено сега в това динамично време на промени. Виждате колко шум вдигнаха и продължават да вдигат възрастните за акциза на ракията, защо ли не са така пристрастни към въвеждане на вероучение в училище и не са така загрижени от нарастващата вълнообразно наркомания и алкохолна зависимост на своите деца. Ето защо, вие сте тези, които трябва да изберете своя път. Вие растете и имате желание да опитвате нови неща. Важно е да сте наясно как и с какво експериментирате, така че да не се изложите на опасност. Дрогата, алкохола и цигарите няма да ви направят да изглеждате по-големи, по-важни и по-умни.
Ако желаете да отпечатате беседата, моля, кликнете тук
|
