ТВОЯТА МИСЪЛ УПРАВЛЯВА ТВОЯТ ЖИВОТ
“Защото каквито са мислите в душата на човека – такъв е и той” (Притчи 23:7)
Спрях се на тази тема, защото разсъждавах у дома върху думите на младежа от “Центъра за обгрижване на наркозависимите”, където бяхме с вас. Ако си спомняте той наблегна и няколко пъти повтори, че борбата която води с този порок е чрез промяната в мисълта му; че той се бори с мисълта за наркотика. Той е вложил в ума си мисълта, че иска да живее, да работи, да създаде семейство, да има деца. Няколко пъти повтори, че иска да живее нормален човешки живот, което означава, че той е осъзнал, че животът му до сега е бил нещо сбъркан. Той е осъзнал, че нещата, с които ангажира ума си, скоро стават негово поведение.
В кн. Римляни гл. 8, ап. Павел казва, че това, върху което фокусираме мислите си, е определящ фактор за това, какъв ще е нашия живот: дали ще бъде успешен, благословен или живот на болка, страдание и неудовлетворение. Спомням си и думите на отец Стоян на тая среща как е тренирал ума си една година, за да успее да остави цигарите. А също така миналия път той сподели с вас, че по време на изповед, много хора са споделяли, че имат проблеми в семействата си или със здравето си, или едва свързват двата края, макар че са вярващи, всяка неделя посещават богослужението, четат Библията и се молят. Те търсят отговор защо страдат? Те се страхуват, че Бог ги е изоставил. Те търсят причината за това.
Проблемът е в начина им на мислене. Ако умът на човека е изпълнен с негативност, със страх за днешния и утрешния ден, с тревожност, раздразнение, огорчение, гняв, завист, непростителност, омраза – това откъсва, отдалечава човека от Бога, от Божия мир, от упованието в Бога и те забравят обещанията, които Бог е дал на всеки, който вярва в Него, който пази заповедите Му и ги изпълнява, който се уповава на Него и полага грижите си, товара си пред Него, че няма да го остави, няма да го забрави.
В Псалом 36:25 се казва: ”Млад бях, вече остарях, и не видях изоставен праведник, нито потомците му хляб да просят; Той всеки ден се смилява и на заем дава, и неговото потомство ще бъде благословено.” Ако някой се мисли за нещастен, той не може да бъде щастлив.
Друго важно нещо на което трябва да спрем нашето внимание и в Притчите ни се казва, че ние ставаме като хората, около които се движим. Естествено очевидно е, че няма да надраснеш хората, с които прекарваш по-голяма част от времето си. Огледай тези, които стоят най-близо до теб. Това отразява състоянието, в което си, или накъде отиваш.
Вие си спомняте, че младежът каза, че няма да се върне скоро в родния си град Плевен, за да не попадне на същата компания. Той е разбрал, че ако се събере със старите си приятели има опасност да се върне към наркотиците.
Народа казва: ”Кажи ми кои са приятелите ти, за да ти кажа какъв си”. Това ни показва, че трябва внимателно да подбираме приятелите си и да внимаваме на кого позволяваме да въздейства върху живота ни. Трябва да пазим ума си и да не позволяваме негативната околна среда да ни владее или дърпа надолу. Когато владеем ума си, мислите си, ние владеем и живота си. С мислите си ние можем са наклоним везните или към добро или към зло.
За съжаление крепости от страх, яд, бедност, ниско самочувствие, гордост и егоизъм управляват много християни. Има една стара поговорка: “Не проклинай тъмнината, а запали свещ!” Това, което е вътре в нас, в ума, в сърцето ни определя какъв ще бъде живота ни. Когато нашата душа е бедна или пълна с негативни мисли, отношения и вярвания, ние имаме зло съкровище и можем да извадим от него само поражение, отчаяние и проблеми.
Лесно е да позволим негативните неща в живота да станат управляващи фактори, но не трябва да го правим. Можем да се изправим, да поемем властта над мислите и чувствата си и да продължим живота. Не това, което те заобикаля, управлява бъдещето ти, а това, което е в тебе, в твоето сърце, в твоя ум. На молитвениците, които подарихме, написахме,че “Да паднеш е човешко, да останеш да лежиш е сатанинско, да се изправиш е Божествено.” Но, за да се изправиш е необходимо да промениш начина си на мислене, което да е в унисон, съгласие с Божието Слово. Но това означава, че ние трябва да четем и да познаваме Божието Слово.
В Притчи 4:20-23 се казва: "Сине мой, внимавай на думите ми, приклони ухо към беседите ми. Пази ги дълбоко в сърцето си. Защото те са живот за тези, които ги намират и здраве за цялата им снага. Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си, защото в него са изворите на живота". В този пасаж виждаме важността на Божието Слово, а също и как животът извира от сърцето, а не от външни обстоятелства.
Народът на Израел не влезе в обещаната земя, когато можеше, защото отказа да се промени. Поколението, което излезе от Египет, имаше робско мислене и не желаеше да го промени. Те роптаеха срещу водачеството на Мойсей и оспорваха Божиите заповеди. Въпреки че имаха много знамения от небето, които да следват като облачен стълб през деня и огнен стълб през нощта, те не се отказаха от стария си начин на мислене. Като застанаха на границата на своята земя, преливаща от мляко и мед, те се вслушаха в лошите известия на съгледвачите и цялото множество започна да плаче и роптае срещу положението си. Иисус Навиев и Халев се опитаха да ги поведат във вяра и послушание на Бога, но хората отказаха. Те не бяха променили начина си на мислене, плод на робския им манталитет в Египет. Въпреки че Бог беше с тях, нарече ги свой народ и искаше да ги отведе в обещаната земя, те не приеха това и това им попречи да получат обещанията на Бога. Бог беше ги извел от Египет, но Той не можеше да изведе Египет от тях.
Това си беше тяхна отговорност. Те трябваше да приемат Божието Слово чрез Мойсей и да отхвърлят старото си мислене.
Но те не искаха да се променят. Техните умове бяха насочени към завръщането им към стария начин на живот, а не се стремяха към новия. Поради отказа да се променят, те всички умряха в пустинята. Бог използва Исус Навиев и Халев, за да заведат техните деца в обещаната земя четиридесет години по-късно, когато измряха тези, които Той бе извел от Египет.
По-същия начин много християни, които се придържат към старите си мисли и чувства и никога не променят мисленето си в съответствие с Божието Слово, остават със своята пустиня от стрес, страх от бъдещето, отчаяние, роптание, бедност и други проблеми и никога не могат да се докоснат обещаната земя, която им е дал Бог.
Ако не желаеш да промениш начина си на мислене, начина си на живот, защото вярата в Бог е начин на живот, можеш да изживееш целия си живот без всичко онова, което Бог иска да ти даде - вяра и надежда, да ти даде своя мир, своята подкрепа, защита и любов.
Ако желаете да отпечатате беседата, моля, кликнете тук
|
