ТЪРСЕНЕ НА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ
Въпросът за смисъла и целта на човешкия живот е най-важния въпрос в живота на човека. И колкото по-рано намерим отговора на този въпрос, толкова по-добре ще устроим и осмислим живота си. Защо изобщо се раждаме, щом трябва да умрем; От къде идвам и накъде отивам; дали смисъла се състои в това да се образовам, да създам дом, да оставя поколение и да си отида от този свят? Какво е предназначението ми? И през ХХI век хората продължават да търсят отговор на тези въпроси. Опитват всичко: наркотици, алкохол, религия, познание, удоволствия. Но много обещаваните пътища се оказват задънени улици. Животът за някои става понякога толкова безсмислен, толкова празен, че те не могат да издържат. От всички Божии създания човекът единствен се стреми да открие смисъла на своя живот. И въпреки това колко са го открили?
В Библията са запечатани думите на един човек, притежаващ всички качества, за да се произнесе върху смисъла на човешкия живот. Той е най-мъдрият и най-богатият човек на всички времена. Бил е могъщ, влиятелен и е можел да получи всичко, което пожелае. По човешките стандарти животът му би могъл да се смята за смислен и пълноценен. Но той не е бил доволен и си е задавал същите въпроси като останалите. Този човек е цар Соломон. В книгата Еклисиаст Соломон ни разказва как е търсил смисъла на своя живот, описва смайващи наблюдения и подсказва как ние през ХХ! век бихме могли да открием истинския смисъл на нашия живот.
Проблемът е в начина им на мислене. Ако умът на човека е изпълнен с негативност, със страх за днешния и утрешния ден, с тревожност, раздразнение, огорчение, гняв, завист, непростителност, омраза – това откъсва, отдалечава човека от Бога, от Божия мир, от упованието в Бога и те забравят обещанията, които Бог е дал на всеки, който вярва в Него, който пази заповедите Му и ги изпълнява, който се уповава на Него и полага грижите си, товара си пред Него, че няма да го остави, няма да го забрави.
Соломон поставя въпроса: “Каква полза на човека от всичкия му труд, в който се труди под слънцето?” (1-3). С други думи – какво е значението на животa? Каква е ползата да живее човек?
Отначало е почнал да търси смисъла в придобиването на мъдрост (12-18). ”И предадох сърцето си, за да позная мъдростта" (1-17). Но до какъв извод стига? “Познах, че и това е гонене на вятър” Това не означава, че още утре можете да напуснете училище! Соломон иска да каже, че само образованието или само мъдростта не могат да осмислят живота, защото не могат да удовлетворят човешкия дух. Това е вярно от психологическа гледна точка. Колкото по-интелигентен и по-образован е човек, толкова по податлив е на емоционални конфликти.
След това той се насочва към удоволствията, “веселбата и трупането на имоти”. Изгражда къщи, прави си градини, насажда лозя, придобива слуги, злато, сребро...има всичко! ”Така станах велик и се уголемих...” Познато ви звучи това, нали? Ех, да си построя голяма вила с басейн, да си купя джип, луксозна кола, да имам тези хубави дрехи! Да си поживея охолно и безгрижно! Но какво е заключението на Соломон? “Всичко е суета и гонене на вятър. Намразих всичкия си труд, защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене.”
Смисълът на живота не се състои в богатството, имота, дори и в мъдростта, с която си се трудил, защото накрая човек си отива гол, както е дошъл.
След това Соломон решава да разбере кое прави другите щастливи и констатира, че успехът и славата, другарството и благосъстоянието като че ли пораждат доволство в човека, но от друга страна поражда завист, скука, разочарование и празнота. Изводът на Соломон е, че наистина няма щастливи хора – дори преуспелите на пръв поглед чувстват празнота.
Накрая Соломон решава, че може би смисълът е да водиш добър живот - да бъдеш честен, справедлив, мил и добър. Но се оказва, че хората не винаги са справедливо възнаградени; и добрите хора умират така както и лошите. Соломон стига до извода, че няма съвършени и праведни хора. И какво се оказва безсмислен, когато човек търси смисъла му по пътя на разума. Той е празнота и суета. Но Соломон не спира дотук. В последната глава на книгата ни казва, къде най-после намира истинския смисъл на живота:
“Спомни си за твоя Създател в дните на младостта...” За да откриете смисъла обърнете се още във вашата младост към Бога, преди да сте изпитали цялата празнота и безполезност на живота, откъснат, далеч от Бога. Последните думи на Соломон са: “Бой се от Бога и пази заповедите му; защото в това се заключава всичко за човека”. Животът би могъл да изглежда пълен със смисъл и наслади тук на земята само ако го свържем с вечните ценности и посвещение на Бога. Източника на всички духовни ценности, на самия живот е Бог. Иисус Христос ни казва “Аз съм животът...Който вярва в Мене има вечен живот”. Животът на човека има смисъл, защото има Бог. Вярата в Бога е ключът, който разкрива смисъла. Християнските ценности на морал са плод от вярата в Бога.
В Евангелието на Лука 9:25, Иисус ни казва,че ако човек притежава всичко, което този свят предлага, но не се подготви за вечността, е духовно беден. Всички имаме нужда от нещо повече от забавления, пари и слава, за да бъдем удовлетворени. Чели сме за известни артисти, поети, писатели, богати хора, които въпреки огромното богатство, което са имали не са намерили смисъл в съществуванието си и са сложили сами край на живота си.
Тъй като сме създадени по Божий образ, нашият живот има смисъл както за този кратък период от време, който ни е даден на земята, така и за вечността. Вярата, че Иисус е умрял за нашите грехове и е възкръснал удовлетворява копнежа ни за смислен живот. Ние имаме вечна цел и надежда за небето. Това е достатъчно, за да ни даде дълбок мир и радост в живота. И нека не забравяме, че Бог ни търси, за да търсим и ние преди всичко Него и Неговата воля.
Нетрайно е всичко, що върши човека,
сега е реалност, а утре го няма.
Делата на Бога пребъдват до века,
те носят надежда и радост голяма.
Ако желаете да отпечатате беседата, моля, кликнете тук
|
