СВЕТИ ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ
Когато някой има православен мироглед,
живее богоугодно и се прославя от Бога чрез
благодатта на Светия Дух, тогава му се въздава
похвала и облажаване от цялата Църква
на верните и от всички нейни учители.
Прп. Симеон Нови Богослов
Св. преподобномъченик Прокопий се родил през XVIII век в бедно благочестиво семейство, живеещо в околностите на град Варна, наследник на древния Одесопулос (Одесос), в който проповядвал първозваният Христов апостол Андрей. Като се запознал със св. Писание, на 20-годишния младеж направили впечетление думите на Спасителя: "Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене" (Мат. 10:37; 19:29; Лук 14:26; 18:29-30)
Запален и вдъхновен от любов към Христа, Прокопий оставил дом, родители, родственици и приятели, и се отправил към градината на Пресвета Богородица - Света Гора Атонска,за да потърси полезен съвет от изпитани в духовната бран с поднебесните сили на злобата (Еф 6:12) старци, аскети и подвижници, да се посвети на монашеско житие за намиране пътя на постигане спасението на безсмъртната си душа. В стремежа си да получи необходимите напътствия и наставления той обиколил доста места и се запознал със съществуващите различни видове начини на благочестив живот и разнообразни видове монашески подвизи. Желанието му било да потъне в дълбоката атонска пустиня, та в съвършена исихия (безмълвие) и ненарушима горска тишина да се посвети на умната молитва, та като небесен човек и земен ангел да беседства само с пресладкия и любим Спасител. Когато отишъл в скита на Св. Йоан Кръстител в землището на Иверския манастир, там се подвизавал известният и свят старец Дионисий. Прокопий избира трудния отшелнически подвиг в скит пред нелекия монашески живот в манастир.
Този скит се намирал на североизток от манастира. Според Левкийския епископ Партений, той е бил основан през 1380 г. от българина преподобни Дионисий, родом от с. Корица (Горица), Костурско1. Епископ Партений неправилно пише, че става дума за скита, който днес владеят православни румънци. За българския произход на преподобния свидетелстват изданията на българската килия "Достойно есть", на които можем да се доверим, тъй като атонските жители добре са познавали кой от коя балканска народност е произхождал. Поради факта, че основателят на скита е Дионисий, често името му е давано на нови монаси, за да се поддържа паметта към ктитора и основателя на скита. Така и старецът по времето на пребиваването на св. Прокопий отново е Дионисий. В края на XV в. скитът е обновен от преп. Иаков Нови, от Кастория (Костур), заедно с двамата си ученика - иеродякон Иаков и монах Дионисий, пострадали в Одрин на 1 ноември 1519 г.2.
От този скит са просияли осем новомъченици. Половината от тях - четирима, са от килията към него на името на св. Николай Чудотворец, в която се подвизавал и св. Прокопий Варненски. След Дионисий сатрец става Никифор, един от наставниците на новомъчениците е Акакий, а Григорий е придружител на страстотерпците до мястото на мъченичеството им.
В този скит се подвизавал прпмчк Лука Одрински, пострадал на 23 март 1802 г. Някой от подготвените там са преподобномъченици Евтимий Пелопонески (22 март 1814), Игнатий Старозагорски (8 октомври 1814) и Акакий Сярски (1 май 1816)3.
Освен това във всеки град, като Смирна, Хиос, Митилини, Цариград, Солун, Свищов, Сливен е имало достатъчно подготвени духовници, които са били в помощ на новомъчениците.
След преминаване на изпитателния срок младият Прокопий бил постриган от наставника си в монашество, на което отдавна копнеел да се посвети. По природа блаженият бил кротък и незлобив, украсен с особена простота на нравите и всички се удивлявали на неговата благост и доброта, на безпрекословното му, безропотно послушание към стареца, на упоритостта и търпението му в трудностите на аскетичния живот.
Не след дълго време старецът посветил младежа във великата схима на монашеството. Под негово ръководство Прокопий се отдал изключително на подвизи за очистване от всяка телесна и духовна нечистота, за нравствено възвисяване и богоуподобяване. Бидейки от малък по природа незлобив, искрен и простоват в мисълта си, братята се удивлявали на добродетелноста му,послушанието му към стареца, търпението и усърдието му в подвизите на аскетичното монашество. Както е известно, когато човек се отдаде изключително на служение Богу, точно тогава врагът на спасението - дяволът се насочва към него с най-разнообразни изкушения. Св. ап. Петър пише: "Синко, кога пристъпваш да служиш Господу Богу, приготви душата си за изкушение" (Сир. 2:1). Като не могъл да понася добродетелния живот на Прокопий, дяволът започнал да му внушава изкусителни мисли, с които подвижникът трябвало да се преборва. На всички такива опити преподобният устоял, но се поддал на мисълта да напусне Св. гора и да се върне в света.
Победен от такива мисли той напуснал скита на своето покаяние и се озовал в град Смирна на Малоазийския бряг, днешния град Измир. Когато пристигнал там бива нападнат от друга, още по-страшна от предишната мисъл. Съзнанието, че е оставил мястото на подвизаване и се е върнал в света, че не е останал твърд в търпението докрай, за да получи венеца на живота, обещан на тези, които остават верни до смърт (Откр.2:10) не му давало мира. Постоянно мислел, че поради тази причина непременно ще бъде наказан. Укорите от някои за напускането на Св. гора увеличили мислите му, които все повече и повече се отразявали на поведението му. Отчаянието го завладявало все повече и повече дотолкова, че да изпусне от ръцете си котвата на благочестивата вяра и възможността за спасение, без да открие своите мисли на някой духовник и да се посъветва.
Така един ден той несъзнателно отишъл при кадията на града. Когато охраната го видяла, веднага го запитали какво иска, но той отговорил, че просто така минава. Отново го запитали да не би да има някакво дело или иска да стане мюсюлманин. Той отговорил "Да". Повлякли го и с голяма радост го представили пред съдията с думите: "Този човек, който е християнин, иска да стане мюсюлманин; така, че днес имаш да извършиш едно добро дело". Като се зарадвал много, кадията го попитал дали е истина това и той потвърдил истиността на казаното.
Когато отишъл при кадията, Прокопий не бил облечен като монах, а в светско одеяние. Кадията го попитъл "Защо си оставил брада?". Отговорът бил" "Взех такова решение и я оставих временно." Тогава кадията се зарадвал от цялата си душа, че преминава в религията им и му казал да изговори някои богохулства, каквито имали обичай да искат при подобни случаи. Този нещастник изговорил каквото му поискали. Тогава кадията го посветил в душегубната им вяра и го посъветвал да остане непоколебим в мислите си. Така го оставили в продължение на 15 дни под надзора на управителя на еничарите, за да не би да говори с някой християнин.
След петнадесет дни му поставили знака на тяхното обрязване. Колко дивни са Твоите съдби, Господи! Каква бърза промяна - "десницата на Всевишния се е изменила" (Пс. 76:11) Веднага щом получил нечестивия печат, мислите му се променили, съвеста му започнала да го изобличава и отчаян преди, сега осъзнал безкрайната милост Божия. Желаейки да сподели последните си мисли с някой духовник или християнин, той се опитвал да говори с тези, които срещал по пътя си, обаче който и да го видел в тази отоманска премяна, веднага го отбягвал уплашен. След време обаче се решава и като намира изгоден таен момент, без да го усетят пазещите го, отишъл при един приятел духовник, когото познавал от скита. Той като го видял в такива зелени дрехи и с бяла чалма на главата изпаднал в недоумение, след като познавал предищното му състояние и се досещал от какъв добродетелен живот в какво жалко положение е изпаднал. Натъжен извънъредно, той започнал да го разпитва как и поради каква причина е изпаднал в това плачевно състояние.
Тогава горкият буквално му разказал всичко споменато по-горе и как много съжалява и се кае, като желае да стане мъченик за вярата, та чрез проливане на кръвта си да измие страшния грях на отричането. Тодава духовникът му казал: "Брате мой, това, което му казваш е свято дело, но времето не е подходящо, защото този, под чието наблюдение се намираш, управителят на еничарите е човек страшен така, че всички турци се страхуват от него, както и ти го познаваш, и ще те подложи на големи и ужасни мъчения, които ще му внуши бащата на дявола. Ти пък, като си толкова млад, има вероятност да не понесеш тези мъки и да не издържиш. Тогава ще наскърбиш не само нас, но всички твои съподвижници и приятели и всички християни тук, както и всички ангелски и мъченически ликове, които ще се натъжат, когато те видят вместо победител, отново за втори път победен, достоен за сълзи, вместо увенчан с венеца на победата. Затова чуй ме и мене, твоя смирен приятел, след като си дошъл да получиш от мен съвет като духовник и изповедник, казвам ти, че Божията милост е безкрайна към нас, грешните и няма нито един грях, който да победи Божието милосърдие. Поради това чуй ме и мен, осени себе си със знамето на победата - св. Кръст, прекръсти се и като излезе по зъл замисъл върни се с добро в мястото на покаянието си и при стареца си, когото ще зарадваш със своето завръщане, както ще се зарадват и всички твои братя в скита."
Тези добронамерени слова на духовника изобщо не успокоили разкаялия се от цялата си душа Прокопий, който твърдо казал: "Невъзможно е да отида в този вид в мястото на покаянието ми. Макар и да знам, че ще ме подложат на милиарди най-страшни мъчения и разбира се е възможно да умра, но се надявам на Божията помощ, който подкрепяше и подкрепя всички мъченици, да помогне и на мен. Само едно те моля усърдно: ако е възможно да намериш начин да ме миропомажеш и да ми съдействаш да се причестя с пречистите тайни. Обаче нямам време да се отклоня даже за един час от наблюдението, пък и не знам как да го направя, тъй като ме пазят да не избягам."
Духовникът му отговорил: "Нямам възможност да те миропомажа, но това не е необходимо, след като твърдо си решил да се кръстиш геройски с твоята кръв, което е последното кръщение, което вече не се осквернява с други нечистотии, а очиства човека от всеки грях, та даже и от престъплението на отричането; това, което искаш е добро, спасително и предпазващо, но то е второстепенно, отколкото мъченичеството."
От тогава Прокопий с голямо внимание, за да не го усетят, започнал по-често да беседва с духовника. Като получил подкрепа, той събрал смелост и се усамотил тайно 15 дни, за да заздравее малко раната от беззаконното обрязване. Тогава един ден, събота сутрин, отишъл при духовника и му казал: "Днес е последният ден от лечението ми и взех рещение да се явя пред кадията. Затова дойдох да се простя с теб, тъй като повече нма да те видя." Двамата с духовника застанали за молитва, изпяли параклиса на Пресвета Богородица и като се прегърнали с последно целование, седнали още за малко, за да получи утешение от духовника, до четири часа на деня. След това се облякъл в чисти дрехи, приготвени от духовника му, сложил една скуфия в пазвата си и така неузнаваем се отправил на подвиг. Духовникът го следвал отдалеч и го насърчавал до съда, като застанал до работилницата на един християнин, докато не види случващото се.
Когато мъченикът се явил пред агаряните, хвърлил чалмата и с дързновение изобличил религията им, като сложил скуфията на главата си и казал, че е християнин, че е бил измамен от дявола да се отрече от истинския Бог Иисус Христос, че религията на агаряните е едно нечестие, лъжа и измама. Тогава те махнали скуфията от главата му и го предупредили да не сквернослови. Мъченикът Христов още повече ги изобличавал и ги наричал нечестиви. Когато видели, че мъченикът няма да промени мнението си, били завладяни от див гняв и го заръфали като кръвожадни зверове, завързали отзад здраво ръцете му с развързаната чалма, като го влачили с толкова гняв, като да искат да отнемат живота му и го завели при кадията, докато дойде господарят му, водачът на еничарите. Като го изправили пред тях, те го попитали за причината на неговата промяна. Той без да губи време, отворил устата си без всякакъв страхи притеснение, като изобличавал с голяма смелост безславието и нечестието им. Тогава кадията му казал: "Безумнико, какво е това, което правиш?" Мъченикът с голяма смелост отговорил: "Безумни сте вие, които изцяло сте плът, нечистотия и зараза, а не аз; безумник бях досега и бях измамен, като мислех, че вашата вяра е добра, сега обаче познах истината, че вярата ви е лъжлива и суетна."
Тогава те,като показали лицемерна доброта, го ласкаели и обещавали да му дадат големи блага и отличия, а той им отговорил, че даже и целия свят да му дадат, не е възможно да променят мнението му, имайки предвид думите на Спасителя: "Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?" (Марк. 8:36) Тогава му казали: "Къде беще вчера и кой свещеник те научи да извършиш това дело?", за да получат някакъв повод за обвинение от самите му уста. Мъченикът отговорил, че никого не познава и че сам е решил това. Те му казали: "Дяволът е влязъл в тебе и е пеоменил мнението ти". Той им отговорил: "Аз сега нямам никого другиго в себе си, освен Бога, моя Иисус Христос и Пресвета Богородица". Тогава пак му казали: "Сега искаш да видиш главата си да се търкулне в краката ти и ще видим дали Богородица ще дойде да те освободи." Мъченикът отговорил: "Правете каквото искате, аз съм готов". Като видели, че няма да промени мнението си, а пък тъй като вече била дошла султанска заповед, че царството им е в опасности за да успеят всички, малки и големи да се организират за отбрана от нападението на враговете им и били много уплашени, времето не им позволило да се занимават с измъчването му, или по Божествено благоволение станало всичко това, за да завърши по-скоро пътя на мъченичеството си, взели решение да бъде обезглавен до три часа от както се явил в съда.
Колко милосърден и милостив е Бог! Заради вярата и готовността на мъченика да се жертва в името на Спасителя, Господ го избавил от изключително страшни мъки! Наистина: "щедър и милостив е Господ, ... Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове!" (Пс. 102:8,10) Наистина и Пресвета Богородица не закъсняла да го възнагради за вярата му и нейния покров, като го освободила безболезнено от връзките на този временен свят, както сам мъченикът се надявал. Ето как по Божий промисъл и застъпничеството на св. Богородица, поредната Руско-турска война (1806-1812) е способствала да не измъчват преподобния,а бързо да приключат с него. По този начин става и още нещо чудно и удивително! Св. Прокопий завършва своя подвиг по същия начин, както и неговия небесен ангел и покровител - св. Вмчк. Прокопий с отсичане на всечестната му глава! (+303 г.)4
Довели тогава светеца на мястото на осъждането с вързани назад ръце, като някой от тях го ругаели нечестиво и го подготвяли за края му, а той великодушно не вървял бавно, но тичал с ведро, светло и радостно лице, като поздравявал всички християни, които срещал по пътя и им казвал: "Бъдете здрави!" Вървял мъченикът с готовност, призовавайки Божията милост, като да отивал към радост и празник, като знаел, че ще пролее кръвта си за любовта на нащия Господ Иисус Христос. Толкова смел и мъжествен стоял по време на умъртвяването му Божият човек, че довел до учудване намиращите се там агаряни, та никой не смеел да изпълни присъдата, но всеки убеждавал другия да отреже главата му, така не се намерил никой от тях, който да го обезглави.
Присъстващите се държали така, защото те неведнъж са присъствали на подобни събития и поведението на новомъчениците се е запечатало незаличимо в паметта им. Така един мюсюлманин, когато гледал как жестоко измъчват св. мчк, Лазар Български, пострадал на 23 април 1802 г. край Пергам в Анадола, казал: "Не си губете времето да го убиете, понеже такива са много упорити и не променят убежденията си. Аз зная един подобен на о. Хиос, и не се намерил начин да променим убеждението му, а показал такава упоритост, щото на края с такава готовност се устремил към смъртта, като че ли отлетял във въздуха" 5
Св. мчк. Марко Хиоски, за когото епископ Партений мисли или животописецът предполага, че става дума, е пострадал повече от 150 години преди това - на 14 май 1463 г. Ето какво впечетление са правили свидетелите Христови на местните жители, та даже след толкова време не са забравили с каква духовна радост и веселие правословните са преминавали "от смърт към живот" (Йоан 5:24)
Дали обаче него е имал предвид този човек или става въпрос за св. мчк. Марк Нови, пострадал на 5 юни 1801 г.? Може би по-вероятно да е имал предвид по-пресния случай, станал преди по-малко от 10 години.
Все пак в Смирна се намерил само един и то християноотстъпник, отрекъл се от вяра и род, който превъзхождал другите в злобата. За този богомразец изпратили да го доведат и той вдигнал меча над мъченика. Така завършил този преподобномъченик Прокопий, подобно на св. Йоан Кръстител и своя едноименен покровител великомъченик Прокопий, приемайки смърт чрез меч през спасителното лето 1810, на 25 юни, събота.
Възрадвани, че св. Прокопий не се посрамил, а се е удостоил с мъченически венец, в скита бива посветен в монашество и наречен на негово име нов брат. За това става ясно от животописеца на житието на св. Игнатий Старозагорски. след празника Петдесетница през 1814 г. и след мъченичеството на св. Евтимий Пелопонески, св. Игнатий се запознава с монах Прокопий, който го завел в скита "Св. Йоан Предтеча" при духовника Никифор. Последният го предал на своя пръв помощник - стареца Акакий. 6
Така в събота, суботствайки подобно на Спасителя, св. Прокопий отпочива от този временен живот, благодарение на вечния и прерадостен живот, приемайки мъченически венец и заменяйки тленните за нетленните блага.
По неговите молитви нека и ние се удостоим с вечните блага. Амин.
Бележки
1 Жития на българските светци, т. II, С, 1979, с. 123
2 Там
3 Пак там, с. 47; Жития на българските светци, т. I, С, 1974, с. 171
4 Вж. Жития на светиите, С, 1974, с. 326
5 Жития на българските светци, с. 45-46
6 Жития на българските светци, с. 172
МОЛИТВА
Свети славни всехвални преподобномъчениче Прокопие Варненски! Ти, по думите на светите отци, си пролял кръвта си, за да приемеш Духа Утешителя, Който очиства всеки грях и беззаконие, и така си увенчал покаянието си с придобиване на святост. Дарувай ни твоето покаяние, за да имаме надежда и ние за спасение. Обнови плътския ни ум, за да мислим и да търсим първо Царството Небесно, а всичко останало Всеподателят Бог ще ни придаде.1
Запази църквата ни от ереси и разколи, дарувай на народа ни духовно здраве и благоденствие, опази Православната ни вяра, та заедно с теб, с всички ангелски ликове и всички светии да прославим любовта и милостта на нашия Спасител, на Неговия безначален Отец и на Пресветия, благ и животворящ Дух во веки веков. Амин.
1 Мат. 6:33; Лука 12:31
АКАТИСТ КЪМ СВЕТИ ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИК ПРОКОПИЙ ВАРНЕНСКИ
Кондак 1
От Бога избран1, преподобномъчениче Прокопие Варненски, дивен съсъде на душеспасителни дарове! Бидейки строг подвижник, славен поборник на покаянието и доблестен мъченик, ти си просиял с троен подвиг пред Света Троица - Отец, Син и Свети Дух. Затова просвети с Божествената светлина ума, сърцето иволята на всички, които те зовем:
Радвай се преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
Икос 1
Ангелските войнства се удивиха на твоето покаяние, преподобномъчениче, виждайки как ти чрез море от топли сълзи и чрез светло мъченичество се издигна дори от дъното на ада до най-високите райски обители, що е приготвил Отец на Своите верни чеда2. Затова и ние, научени от теб как да се каем, те зовем така:
Радвай се, слава на подвижниците; радвай се, украшение на мъчениците.
Радвай се, защото макар и да си паднал в греха на вероотстъпничеството, скоро си станал; радвай се, принесъл покаянието на пророк Давид3 и апостол Петър4.
Радвай се, верно чедо на Отца на светлините5; радвай се, добър приятелю Иисус Христов6.
Радвай се, светъл храм на Светия Дух7; радвай се, прославил със сърдечна хвала Пресветата Троица.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
1 Мат. 20:16;22-14; Лука 14:24; Йоан 15:16,19; 1 Петр 1:1; Еф 1:11; Откр. 17:14; III Цар. 11:33-34; Пс. 104:43; Ис. 41:9; III Ездра 2:15, 17
2 Йоан 14:2,3 3 II Царства 12:13
4 Мат. 26:58,69-75; Марк 14:54,66-72; Лука 22:54-62; Йоан 18:15-18,25-27
5 Йоан 1:17
6 Там 15:14-15
7 1 Кор 6:19
Кондак 2
Виждайки себе си безмилостно посечен като млада фиданка от острата секира на Велиара1, ти, блажени, не си се отчаял, а като Давид непрестанно си викал: "Помилуй ме, Боже, по голямата си милост"2. И скоро от посеченото място произрастна зелен филиз, който стана добросенчесто дърво, тъй че птиците небесни - легион ангели - се подслониха под клоните му3, възпявайки: Алилуия!
Икос 2
Просвещавайки разума на верните,че за всеки грях е нужно покаяние, Христовия преподобномъченик Прокопий принесал за двойния си грях и двойно покаяние: първия път за напускането на Света гора той се отдал на строг пост и молитва, а втория път заради отричането си от Христа приел мъченическа смърт за Него. А ние, прославяйки това твърдо изповедание, зовем:
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, свят произрастък от благочестив род; радвай се, посрамил нечестивите агаряни.
Радвай се, ти, който си бил повален, но не си загинал4; радвай се, защото си бил в затруднение, но си се отчаял5.
Радвай се, умит от твоето беззаконие и очистен от твоя грях6; радвай се, поръсен с исоп и станал чист7.
Радвай се, утвърден с властния Свети Дух8; радвай се, научил беззаконните на Божиите пътища9.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
1 2 Кор 6:15
2 Пс 50:1
3 Мат. 13:32
4 2 Кор 4:9
5 Там 4:8
6 Пс 50:4
7 Там 50:9
8 Пак там 50:14
Кондак 3
Силата на Всевишния ни показва, че както от едно нечисто бунище освен тръни и бодили1, може да произрасте и някой снежнобял крин2, така и то греха, колкото и голям да е той, може да се породи велико покаяние, и тази истина ни засвидетелства чутовния Прокопий, българска похвала, заради когото пеем Богу: Алилуия!
Икос 3
Имайки в душата си пламенно желание да се върнеш отново при Христа, ти си въжелал да пострадаш за Него и както кошута жадува за водни потоци3 и тича устремена към тях, така и ти си побързал да отидещ в град Смирна, за да представиш тялото си в жертва жива, свята и благоугодна Богу4. Затова ти зовем:
Радвай се, изпитал безмерната и неизследима Божия милост; радвай се, прославил Господа като благ, дълготърпелив, многомилостив и съжаляващ за човешките злини5.
Радвай се, преклонил коленете на сърцето си пред Всевишния; радвай се, получил Неговата благост.
Радвай се, ти, който си ни показал, че Бог е Бог на каещите се; радвай се, разбил многото железни окови на греха.
Радвай се, ти, който като Манасия непрекъснато си зовял: "Прости ми, Господи, прости"; радвай се, викал каъм Него: "не ме осъждай в преизподнята"6.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
1 Мат. 7:16; Ис. 27:4; 32:13; 34:13
2 Сир. 39:18; Ис. 35:1-2; Ос. 14:6; Ездра 2:19
3 Пс. 41:1
4 Римл 12:1
5 Пс. 7:12; 85:15; 102:8; Сир. 5:4; 18:9; 2 Пар. 36,д; Иез. 18:23,32; Неемия 9:17; Прем. 15:1; Иоил 2:13; Иона 4:2; Чис. 14:18; Наум 1:3
6 Всички "радвай се" в този стих са по молитвата на иудейския цар Манасия - Паралип. 36гл
Кондак 4
Удържал бурята на пагубното съмнение, че Бог няма тайъв грях, който не се заличава от покаянието1, смиреномъдрият Прокопий, чрез покаяние достигна първоначалното си безстрастие, а чрез пролятата си кръв за Христа се причисли към мъченическия лик, който пее на Прсветата Троица вовеки: Алилуия!
Икос 4
Чу Господ Бог плач и писък голям, и като сведе милостив взор към грешната земя, видя Своя раб Прокопий потънал в море от сълзи да окайва тежкия си грях и да вика от дълбочината на сърцето си: "Погледни, Господи, моята неволя, понеже врагът се е възгордял"2. А ние, като се радваме на благата, угодна и съвършена воля Божия3, зовем:
Радвай се, ти, който търпеливо си очаквал спасение от Господа; радвай се, защото си имал Бога за начало и край4 на всяко свое дело.
Радвай се, слава на монашестващите; радвай се, придобил велики добродетели.
Радвай се, ти, който със своето покаяние си учудил ангелите; радвай се, защото покайните ти вопли достигнаха небесата.
Радвай се, благоуханен цвят на целомъдрието; радвай се покровителю на град Варна.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
1 по мисъл на Св. Йоан Златоуст
2 Плач. 1:9
3 Рим. 8:28
4 Откр. 1:8; 22:13
Кондак 5
Божията благодат не оставя този, който усърдно се бори срещу греха и се подвизава в добродетелта1, и на такъв Сам Бог подава десница за помощ, макар той да е паднал, стига само, като божествения Прокопий, дори от дъното на земния си ад, да не е престанал да пее Богу: Алилуя!
Икос 5
Виждайки светия ти живот, врагът на човешкия род успя да те повали в пропастта на христоотречението, ала ти и от там успя да го поразиш, воювайки с него с оръжията на покаянието, молитва и пост2. Затова ние всички ти пеем:
Радвай се, ти, който си имал скръб по Бога, произвеждаща покаяние за спасение3; радвай се, защото като си се смирил, си бил въздигнат4.
Радвай се, разпнал плътта си със страстите и похотите5; радвай се, принесъл митарево покаяние6.
Радвай се, защото бидейки мъртъв, си оживял; радвай се, защото бидейки загубен, си се намерил7.
Радвай се, останал верен до смърт на Христа; радвай се, получил венеца на живота8.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
1 по мисъл на Св. Ефрем Сирин
2 Евр. 12:2; Откр. 1:8
3 2 Кор 7:10
4 Лк 18:14
5 Гал. 5:24
6 Лк 18:13
7 Лк 15:24
8 Еф 6:14
Кондак 6
Проповедниците на Божествената мъдрост - светите отци справедливо пишат, че както повреме на битка врагът се цели не в падналите, а в живите войници, така и безплътният воюва с особена ярост срещу шраведниците, и тази истина я виждаме вжитието на добропобедния Прокопий, който макар и тежко ранен в сражение с дявола, успя да му нанесе смъртоносен удар за слава на Христа Бога, Комуто пеем: Алилуия!
Икос 6
Възсия светлата ти памет, преподобномъчениче, навсякъде и освети земята, въздуха и водата на поробеното ни отечество: земята чрез целование на твоите стъпки, въздуха чрез диханието ти, водата и морето - дори и от единия ти поглед. Така и освети и нас, поробените от греха, но почитащи твоя мъченически подвиг, които с любов ти зовем:
Радвай се, добър войне Иисус Христов1; победителю на поднебесните духове на злобата2.
Радвай се, облечен в бронята на евангелсйата правда3; радвай се, угасил всички нажежени стрели на лукавия4.
Радвай се, благословение на българското ни отечество; радвай се, освещение на Черно море.
Радвай се, наследниче на Обетованата райска земя; радвай се, горещ молитвениче за нас грешните.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
1 2 Тим 2:3
2 Еф 6:14
3 Еф 6:12
4 Еф 6:16
Кондак 7
Желаейки да получи всесилната помощ на Небесната Царица преди да стъпи на своето мъченическо поприще, свети Прокопий изпя Нейния молебен канон и така защитен от Богородичния покров побърза да отиде при мъчителя, за да изповяда вярата си в Христа, пеейки: Алилуия!
Икос 7
Не можейки да понесе лъстивите слова на съдията, който му обещаваше висока служба, ако се отрече от Христа, блаженият смело изповяда: "ако бихте ми дали и целия свят, то пак не бихте могли да промените моето твърдо намерение да умра за моя Господ!"1 За тези слова те прославяме така:
Радвай се, ти който прекрасно си познавал силата на Богородичната молитва; радвай се, любимче на всички светии.
Радвай се, неизказана радост на мъчениците; радвай се, светло ликуване на преподобните.
Радвай се, молитвено прибежище на монасите; радвай се, застъпниче за християнските семейства.
Радвай се, кормчия за настигнатите от буреносни вълни; радвай се, молитвено пристанище на малодушните.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
1 Жития на българските светци, С. 1979, с.66
Кондак 8
Чуден е Бог в Своите светии1, които чрез Неговата сила съкрушават немощната дързост на демоните. Така и преподобномъченик Прокопий повали иноплеменните мъчители2, и никой от неверните не смееше да го посече, а това стори един свиреп отстъпник от християнската вяра, който нито знаеше, нито можеше да пее на Бога: Алилуия!
Икос 8
Неописуемото Слово станало Плът3, Синът Божий и Синът Човечешки Иисус Христос удостои великославния Прокопий да стане съучастник в Неговия Кръст и страдания. И нас, преподобномъчениче, сподоби да прославим твоите страдания за Христа Господа, възпявайки те с тези слова:
Радвай се, доброчестен български Авеле, убит от човек, носил християнско българско име; радвай се, защото си скърбял за погибелта на неговата душа.
Радвай се, оставил заради Христа отечество, дом, другари и сродници4; радвай се, укротил буйноста на грубата човешка природа5.
Радвай се, светлозарна зорнице на скорошното избавление от агарянско иго; радвай се, богонасадена пръчка на Христовия виноград6.
Радвай се, изобличителю на агарянската измама; радвай се, твърда скала на вярата.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
1 Прем. 10:17; Ис. 9:6
2 из общия тропар на мъчениците
3 Йоан 1:14
4 Марк 10:29; Лук 18:29
5 по мисъл на Св. Климент Охридски
6 Йоан 15:5; Иез. 15:2; 17:7; Ис. 18:5
Кондак 9
Всички ангели на небето1 се удивиха на търпението и мъжеството, които прояви Христовият мъченик Прокопий, когато неверните измаилтяни го изтезаваха, за да се отрече от вярата си, ала за тях щеше да бъде по-лесно да смегчат камъка и да направят желязото меко като восък, отколкото да обърнат блажения в своята заблуда. Затова пеем за тебе на Бога: Алилуия!
Икос 9
Красноречивите витии не могат да изкажат величието нито на твоето покаяние, нито на твоите болезнени страдания, свети Прокопие; кой ще изброи пролетите сълзи и безбройните поклони, сторени от теб? Кой ще опише мъките, които си претърпял за Господа? Само при спомена за твоите болезнени страдания ние тръпнем и със сълзи на очи зовем:
Радвай се, ти, който в търпението си бил по-твърд от адамант; радвай се, защото в мъжеството си останал по-здрав от гранитен камък.
Радвай се, който си се отрекъл от себе си, взел си своя кръст и си последвал Христа2; радвай се, изкачил се с чест на своята българска голгота.
Радвай се, най-достоен гражданин на Варна; радвай се, защото си се показал като истински християнски израилтянин, у когото няма лукавство3.
Радвай се, крепко обикнал Господните заповеди4; радвай се, защото твоят рог се възвиси в слава5.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
1 Лука 15:10
2 Мат. 16:24; Лука 14:33; Марк 8:34
3 Йоан 1:47
4 Пс 111:1
5 Пс 111:9
Кондак 10
Като искаше да спаси българския народ от прелестите на агарянската заблуда, Всеблагия Бог Си избираше достославни мъже и жени, които с цената на страданията и мъченическа смърт победиха духовната смърт, надвиснала над отечеството ни. Между тях се издига и доблестния Прокопий, украсен с велико смирение, с когото зовем към Бога: Алилуия!
Икос 10
Стена и подкрепа бъди за нас, преподобномъчениче, в тия усилни времена и не преставай да се молиш за нас, защото с любов и вяра ти зовем:
Радвай се, молитвено прибежище на архиереи и йереи; радвай се, твърда опора на монашестващите.
Радвай се, небесен покрове на християнските домове; радвай се, оръжие на христолюбивото войнство.
Радвай се, ти, който подаваш разум на младите; радвай се, жезъл и утеха на старите.
Радвай се, благодатна помощ на изкушаваните; радвай се, блажено упокоение на нашите покойници.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
Кондак 11
Като принасяще непрестанно моление на Пресвета Троица, преподобномъчениче, ти се подготви за мъченически подвиг и достигайки съвършенство в кратко време1, принесе младия си живот в жертва Богу, Комуто пеем: Алилуия!
Икос 11
Светозарно светило е твоят живот за нас, седящите в греховен мрак и сянка смъртна2, ала по твоите молитви имаме надежда, че ще издигнем ум и сърце от тъмнината към Светлината и от прелестта на тленните блага към истината за съкровищата на вечния живот3. За твоята блажена кончина, приеми от нас тази песен:
Радвай се, достигнал пълната възраст на Христовото съвършенство4; радвай се, разпнал плътта си със страстите и похотите5.
Радвай се, развеселил Христовата църква; радвай се, огорчил преизподния ад.
Радвай се, чаща на духовното утешение; радвай се, обител на Светия Дух6
Радвай се, райско дърво, принесло плод стократен7; радвай се, придобил нетленно богатство, небесна слава и вечен живот8.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
1 Прем. 4:13
2 Мат. 4:16
3 Притч. 15:6; Мат. 6:19-20; Ис. 45:3; Кол. 2:3; Евр. 11:26
4 Ефес. 4:13
5 Гал 5:24
6 1 Кор. 3:16; 6:19
7 Лука 8:8
5 Притч. 22:4
Кондак 12
С голяма благодат те удостои Господ Бог, угодниче Божий: болни да лекуваш, грешници да привеждаш към покаяние и да бъдеш всичко за всички, които с вяра те почитат и с благодарност пеят Богу: Алилуия!
Икос 12
Възпявайки твоя светъл мъченически подвиг, сияйни светилниче1 на Варна, ние с любов и благоговение стоим пред твоята света икона като пред теб самия и изливайки болката на сърцето си, се чувствуваме утешени и ободрени в твоето невидимо, но действително присъствие, което непрекъснато усещаме. Укрепени от тази благодат, прославяме те така:
Радвай се, лъч от незалязващото Слънце на правдата, Христос, нашия Бог2; радвай се, удостоен с вечен живот от Началника на живота - Божия Син.
Радвай се, наша утеха в смъртния ни час; радвай се наш застъпниче на Страшния съд.
Радвай се, опазил залога на вярата Христова3; радвай се, духовно просветление на ожисточилите сърцата си.
Радвай се, прогонителю на лукавите духове4; радвай се, неизказана наслада на ангелите.
Радвай се, преподобномъчениче Прокопие, наш бърз помощниче в опасности, скърби и беди!
1 Лука 8:16
2 Тропар на Рождество Христово
3 Тим. 4:7
4 Марк 1:34
Кондак 13
О, преподобни свидетелю1 и храбри мъчениче Христов, Прокопие! Молим те: приеми това наше малко хваление и го възнеси пред Престола на Пресвета Троица, та изцелени, осветени и обожени и по твоите молитви, благодарно да зовем към Бога: Алилуия! Алилуия! Алилуия!
(Този кондак се чете 3 пъти, след това се чете 1-вия икос)
1 Ис. 43:10
|
