СЪТВОРЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА – НА НЕВИДИМИЯ СВЯТ
След сътворението на небето – невидимия, ангелски свят, Бог сътворил от нищо, само със Своето творческо слово земята, т.е. веществото (материята), от което постепенно създал целия наш видим, материален свят: видимото небе, земята и всичко, което е на тях. С първото Свое слово в първия ден Той сътворил светлината; във втория – видимото небе и въздуха; в третия – земята, моретата и реките, като по Божието слово земята почнала да произвежда разни треви, растения и дървета. В четвъртия – слънцето, луната и звездите. В петия – рибите и птиците, а в шестия – животните и човека. С това се завършили дните на Божието творческо дело. В седмия ден Бог вече нищо не творил, а определил тоя ден за почивка. Затова и ние шест дни работим, а седмия си почиваме и посвещаваме на Бога.
Бог сътворил човека по особен начин, а не като останалите твари. Той го направил от пръст (земя) и му вдъхнал душа. Със своя телесен живот човек с нищо не се различава от останалите живи същества – животните. А телесният живот се състои в удовлетворяване на потребностите на тялото. Макар и многообразни, те се свеждат в удовлетворяването на два основни инстинкта: за самосъхранението и за продължението на рода. За контакт с външния свят тялото на човека е надарено с пет сетивни органа: зрение, слух, обоняние, вкус и сетивност, без които човек в този свят би бил напълно безпомощен.
ДУШАТА е дадена от Бога като оживотворяващо начало, за да управлява тялото. Или душата е жизнената сила на човека и на всяко друго живо същество. Душа имат и животните, но тя заедно с тялото е произведена от земята. “И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини и земни зверове според рода им” (Бит.1:20). Но само за човека е казано, че след създаването на неговото тяло от земна пръст, Господ Бог ”вдъхна в лицето му дихание за живот: и стана човекът жива душа” (Бит. 2:7).
Именно това “дихание за живот” е висшето начало у човека. Затова, независимо, че човешката душа е много сходна с животинската, тя в своята висша част несравнено превъзхожда душите на животните, благодарение на съчетанието й с духа, дарен и от Бога.
Движенията на душата са разнообразни и сложни, но е прието да ги разделяме на три вида: мисли, чувства и желания. Тези движения на душата се изучават от науката Психология. Тяло и душа – това е непълен човек. Над душата и тялото стои още нещо по-висше, а именно духът, който често поема ролята на съдия на душата и тялото, давайки на всеки оценка от особена гледна точка. Духът, като сила излязла от Бога, познава Бога и търси Бога.
Още блаж. Августин е казал: ”Ти, Боже, си ни създал да се стремим към Тебе и неспокойно е нашето сърце, докато не се успокои в Тебе”. Духът на човека има три вида проявления: страх Божи, съвест и жажда по Бога.
По-нататък четем в Библията, че човекът е създаден по образ и подобие Божие, т.е. той бил надарен с безсмъртна, разумна и свободна душа.
Според библейската антропология (наука за човека), първият човек бе сътворен от Бога прекрасен по тяло и душа. В Битие 1:31 е казано “И Бог видя всичко, което създаде и ето, беше добро.” Телата им бяха здрави, чужди на болката, страданието и смъртта, които са последици от грехопадението. Душите им сътворени по Божи образ и надарени с ценни качество – разум, чувства и свободна воля. Благодарение на това човекът можеше да се стреми свободно към Бога и да намира в Него: чрез разума си – абсолютната истина, чрез чувствата си - блаженство и красота, а чрез волята си – върховното добро.
Но след грехопадението, той загуби своята безсмъртна душа. В стих 26 от 1 глава на Битие четем “Да създадем човека по свой образ и подобие”, но в следващия 27 стих се казва: ”И Бог създаде човека по свой образ”. Тук не се споменава нищо за подобието, тъй като подобието в изначалния Божий промисъл е било възложено като възвишена задача, която изисква духовна работа на човека над самия себе си. Ако човек се стреми към истината, доброто – към Божията правда, той става Божие подобие. Ако пък обича само себе си, лъже, върши злини, грижи се само за земните си блага и не се грижи за своята душа, такъв човек престава да бъде Божие подобие.
Бог нарекъл първия човек Адам “човек – човечество” и го поставил да живее в чудна градина, наречена рай. Той трябвало да се труди за райската градина, да я обработва и да се храни с плодовете, които тя давала. След това по Божия заповед, Адам дал имена на всички зверове и птици, но не намерил сред тях приятел и помощник, подобен на себе си. Тогава Бог дал на човека дълбок сън, и когато заспал, взел едно от ребрата му и запълнил празното место с плът. Така Бог създал жената от реброто, взето от човека. Адам я нарекъл Ева, т.е. "живот - майка на хората". Бог благословил първите хора в рая и им казал: ”Плодете се и множете се, пълнете земята и я обладайте...”.
Като сътворил жената от реброто на първия човек, Бог ни е показал, че всички хора произхождат от едно тяло и една душа, затова всички сме длъжни да сме единни - да се обичаме и грижим един за друг.
Земният рай, или прекрасната градина, в която Бог заселил Адам и Ева, се намирал между реките Тигър и Ефрат. Животът им тук бил изпълнен с радост и блаженство. Сред животните нямало вражда, живеели заедно и се хранели с трева и растения. Никое животно не се страхувало от тях, а всички ги обичали и им се покорявали. Всеки ден те беседвали с Бога. Той им дал пълна свобода: да го обичат или не, защото без свобода не може да съществува любов. А любовта се изразява в радостно изпълнение на желанията на този, когото обичаш. Бог започнал да учи хората на любов. Той им дал малка и не трудна задача за изпълнение – да не ядат от плодовете на дървото за познаване на добро и зло. Изпълнявайки тази заповед, те щяха да проявят своята любов към Него.
Но дяволът завидял на райското блаженство на първите хора и замислил да ги лиши от райския живот. Затова приел образ на змия и се скрил в клоните на дървото. Когато Ева се разхождала наблизо, дяволът започнал да й внушава да хапне от забранения плод. Той с хитрост попитал Ева: ”...истина ли ви каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?” “Не, плодовете от дърветата можем да ядем, само плодовете от дървото за познаване на добро и зло да не ядем, защото ще умрем”. Но дяволът излъгал Ева и казал: ”Не, няма да умрете, но ще ви се отворят очите и ще станете като богове, знаещи добро и зло.” На Ева се харесали тези думи. Взела от плода, яла и после дала и на Адам. Но вместо да получат съвършенство, равно на Бога се получило точно обратното: разумът им се помрачил, съвестта започнала да ги мъчи и се лишили от душевното си спокойствие. Те не се разкаяли пред Бога, не поискали прошка за стореното, но взаимно се обвинили. Затова Бог ги изгонил от рая и над всекиго произнесъл своята справедлива присъда. На жената казал: “ Ще ти преумножа скръбта в бременността...”, а на Адам рече: “Земята ще ти ражда бодли и тръни. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш”.
Но поради голямата Си любов и милосърдие, Бог обещал, че от семето на жената ще се роди в бъдните времена Спасител, който ще съкруши властта и могъществото на дявола и ще възвърне райското блаженство на хората. Бог със собствените си ръце направи кожени дрехи на Адам и Ева и ги облече. От този първоначален момент до днес Бог продължава да търси голия в греха човек и да му предлага да го облече в дрехата на праведността. Който с вяра дойде при Него, Бог го умива с драгоценната кръв на Христос и го облича с дрехата на оправданието.
Изгонени от рая, Адам и Ева загубили блаженството си, започнали да страдат и били обречени на разни нещастия и смърт. От първите човеци грехът с всичките си гибелни последици преминал върху тяхното потомство. Оттогава всички хора започнали да грешат и да умират.
След изгонването на Адам и Ева от рая започнали да им се раждат синове и дъщери. Първият нарекли Каин, а вторият Авел. Каин се занимавал със земеделие, а Авел пасял стада.
Веднъж те принесли жертва на Бога: Каин – земни плодове, а Авел – най-хубавото животно от стадото си. Авел принесъл жертвата си от чисто сърце, с любов и вяра в обещания Спасител, с молитва за помилване и надежда за Божия милост; а Каин принесъл жертвата формално, без любов и страх Божий. Бог приел жертвата на Авел и димът от нея се възнесъл към небето, но не приел жертвата на Каин и димът от нея се разстилал по земята. След това Каин започнал да завижда на брат си Авел, извикал го на полето и го убил.
Авел беше първият умрял на земята човек. Всичко започна от омразата. Каин намрази брат си, а след това стана братоубиец. И след тоя страшен грях Бог не оставил Каин. Той поискал да го предразположи към покаяние и затова го попитал: “Каине, къде е брат ти Авел? На това Каин дръзко отговорил: “Не зная; нима съм пазач на брат си?" Тогава Бог го изобличил, че братовата му кръв вика от земята към Бога и му казал: “Когато работиш земята, тя не ще ти дава вече силата си; ти ще бъдеш изгнаник и скитник по земята.” Като чул тези думи, Каин се изплашил и избягал в далечна страна.
Бог се смили над Адам и Ева. Даде им още един син, който беше верен на Бога – Сит. Потомците на Каин живеели далеч от Бога и се стремели към земно благополучие. Те били наречени синове човешки. Децата на Сит пък били благочестиви и се обръщали всякога за помощ към Бога. Затова били наречени синове Божии. Между потомците на Сит особено се отличил със своя свят живот Енох, който поради верността си на Бога, бил взет жив на небето.
Първите човеци живели много дълго: Адам - 930 г. Сит – 912; Матусал - 969; Ламех (бащата на Ной) - 777 г.; Ной - 950 години.
Ако желаете да отпечатате беседата, моля, кликнете тук
|
