СЪНОВИДЕНИЯ
Сънят, по принцип необходим, понякога тайнствен елемент от човешкия живот, има двояк аспект: от една страна той ни се дава от Бог като отдих, чрез който човек възстановява силите си, от друга – нашият сън е един вид потъване в мрака на нощта. Бидейки извор на живот и в същото време – символ на смъртта, сънят има различни метафорични значения.
Душевния живот на човека не се прекратява и по време на сън, защото душата е безсмъртна. Но в съня се отнема нашата воля по отношение на тялото и на мястото на съзнанието започва да действа така нареченото подсъзнание. И така, по време на сън, душевния живот не се прекратява, а само придобива други форми. Сънния живот на душата е своеобразен: така например възприеманите от нас думи по време на сън не са думи, които си разменяме в будно състояние, а са мисли, които приемаме отнякъде. Сънищата като форма на душевния живот на човека, отразяват неговото нравственно състояние, но могат да бъдат и резултат на едно или друго физиологическо състояние. Но някои сънища могат да бъдат резултат и от пряката намеса на демоните, за които мрака на нощта, съчетан с греховния мрак на човека, благоприятстват за такива кошмарни сънища.
Библията не проявява особен интерес към сънищата, които могат да възникнат от впечатления, натрупани през деня. "Защото както сънищата идват при много грижи, тъй и гласът на безумния се познава от многото думи” (Енл. 5:2), но признава, че те могат да се превърнат в средство, чрез което Бог общува с хората.
Споменават се два вида сънища. При единия вид, спящия вижда серия от свързани образи, съответстващи на събитиата от ежедневиня живот (Битие 41:1). При другия сънищата предават конкретно послание от Бога (Матей 1:20), когато Ангел се явява насън на Йосиф във връзка с раждането на Божия син. За евреите съществува тясна връзка между съновиденията и пророчеството. Прор. Иеремия осъжда лъжепророците за това, че смятат сънищата, породени от собственото им подсъзнание за откровение от Бога. Но признава, че истинския пророк може да види действително пророчески сън. (Иерем. 23:16). Границата между съня и видението е много крехка. На практика не може да се направи ясно разграничение между сънищата, изпадане в транс и видения. С най-много видения е наситена кн. Откровение.
Езическия мъдрец Протагор твърдял, че всеки сън има своето значение, своя смисъл и за човешкия живот е полезно да се обръща внимание на сънищата. По-близко до истината обаче е друг езически мъдрец и философ – Ксенофан, когато казва, че всички сънища са празна работа и заблуждават, и греши оня, който им обръща внимание и съобразно с това устройва живота си. Според Диодор Сицилийски, халдеите гледат на сънищата като на пророчески предзнаменования и затова изесняването на съновиденията при тях било добре организирано и влизало в състава на тогавашните научни изследвания.
Сънищата в Стария завет: Езическите народи, обкръжаващи Израел често воювали срещу Божия народ и виждали в сънищата едно или друго божествено откровение. В Стария завет се посочва, че и в Израил Бог се е е откривал чрез съновидения. Инициативата за такова откровение е била винаги от Бога, а не от човек. За разлика от своите съседи езичници, Израил не е имал официални тълкуватели на сънища по няколко причини: първо Бог откривал Своята воля на неговите патриарски, съдии, пророци, царе и първосвещеници предимно във видения (т.е. не в сънно, а в будно сътояние); второ Божият народ не е придавал такова голямо значение на сънищата, като езичниците и трето Яков, Натан, Соломон, когато са имали съновидения са ги тълкували сами, без да имат нужда от странична помощ. Но когато Бог изпращал съновидения на езически царе, тях ги тълкували служители на истинския Бог, разяснявайки тайни, недостъпни за неюдеите. По такъв начини езичниците трябвало да признаят че единствен Бог владее тайните и ги открива само на своите.
Йосиф – „Сънувах, че сме на полето и вързвахме снопове. Моят сноп се изправи, а вашите му се поклониха. Сънувах, че слънцето, месецът и единадесет звезди ми се поклониха”. Баща му го скастрил: „Какъв е този сън? Нима аз, майката ти и братята ти трябва да ти се поклоним”
Виночерпеца – „Сънувах лоза с три пръчки. Лозата се разви и цъфна и завърза грозде и узря. Аз изтсисках гроздето в чаша и поднесох на фараона да пие.”
Хлебарят – „Сънувах, че нося на главата си три кошници. В най-горната имаше всякакви фараонови ястия, които птиците кълвяха".
Йосиф обяснява тези сънища. Бог, който знае, че Йосиф лежи невинен в затвора, му помага. Две години по-късно фараонът сънувал за една нощ два особенни съня. Стоял сякаш на брега на река и ето излезли от реката първо седем едри и красиви крави, а след тях седем мършави. Мършавите изяли едрите, но не напълнели. Другият сън - сякаш на едно стебло са израсли седем пълни класове, а след това седем сухи, празни и празните погълнали пълните. Фараонът на сутринта вика египетските мъдреци, но те не могат да изтълкуват сънищата. Тогава виночерпеца си спомня за Йосиф. Фараонът разбира, че Самият Бог е открил на Йосиф значението на сънищата, затова го и направил главен началник на Египетската земя, пръв след себе си, като му поръчал да приготви запаса за гладните години.
Даниил – „Голям истукан,който стои пред тебе в извънреден блясък и видът му беше странен. Главата бе от чисто злато, гърдите му и ръцете му от сребро, коремът и бедрата му медни, пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени. Ти го гледаше докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари истукана, в неговите железни иглинени нозе и ги разби. Всичко се раздроби и вятърът го отнесе; а камъкът, който разби истукана стана голяма планина и изпълни цялата земя. Великият Бог даде на царя да знае, какво ще бъде след това".
Данаиловото предсказание се изпълнило с точност. След вавилонското царство последвали още три големи империи: мидийско-персийската, македонската и римската, всяко от които е владяло юдейския народ. По време на римската империя се ражда Христос, Спасителят на света, Който основал на земята своето вечно царство – Христовата църква. Планината от която се откъснал камъка е предобраза на Пресвета Дева Мария, а камъкът – Христос и Неговото вечно царство.
Сънищата в Новия завет: Тук те нямат особено значение, като брой могат да се преброят на пръстите на едната ръка. И имат изключително значение за нашето спасение. На Йосия Обручник се дават три съня:
Първия, че Дева Мария е заченала от Светия Дух; втори ангел го предупреждава да бяга в Египет и третия, че Ирод е умрял и може да се завърне в Израел. Ангел Господен се явява на сън и на тримата мъдреци, да не се връщат при Ирод, а да си заминат по друг път. Но тези четири съновидения имат значение за целия човешки род и се отнасят до важни събития за нашето спасени.
В житията на светиите: Когато по незнание погребали трупа на един моряк в гроба на преподобната Параскева, светицата се явила на един благоговеен мъж на име Георги и насън му казала: "Побързайте и извадете тялото ми! Не мога да търпя смрадта. Моя родина е Епиват".
Преподобна Евдокия: Езичникът Филострат опитал се да я прелъсти, но паднал мъртъв на земята. Монахините се изплашили, че ще бъдат подложени на гонения от езичниците, но Господ се явил насън на Евдокия и й казал да се помоли колепреклонно над мъртвото тяло и Той ще го възкреси. Така Филострат ще узнае, кой Съм Аз. Така и станало. Така с този сън са постигнати три добри цели: манастира бил спасен от гонение и разорение, Филострат повярвал в Бога и Бог прославил името си чрез Евдокия.
Суеверия: Стар свещеник се връщал от провинцията за София. Във влака се запознава с един младеж - студент. Започнал се разговор има ли Бог или не. Студентът упорито твърдял, че не вярва в никаква религия, че вярата в Бог е за простите и невежи хора. Слезли от влака, било късна вечер, изведнъж от някъде се появила черна котка и пресякла пътя на младежа. Извикал: "Ах няма да ми върви в изпитите! Котка ми пресече пътя". Свещеникът го погледнал учудено и му казал: "Млади момко, ти съвсем не си бил невярващ. Само че вместо да вярваш в Бога, ти си вярвал в котките..." Студентът, засрамен се отдалечил без да проговори дума.
Но това е ежедневие. Много млади хора, а също и възрастни, смятащи се за интелигентни, смятат за недостойно да вярват в Бога. Но с това не могат да убият религиозното чувство в душата си, която често пъти без да съзнава това, трепва в мистични преживявания, тъй като те са й присъщи. Суеверни са и хората, които се боят от лоши дни и от лоши срещи, вярват на щастие, когато намерят четирилистна детелина или носенето писма като „Сънят на св. Богородица”, "Писмото от Господа Иисуса Христа", чукането на дърво, стискане на палци за успех на изпит, окачването на подкови по стените; в нещастни дни: вторник да не се тръгва на път, нито да се започва нова работа. А в неделя същите перат, чистят, мият, макар че този ден е посветен на Бога.
А нещастното число 13. Има хотели, в които няма стая с номер 13. По моето време, срещнеш ли поп с черна брада, няма да ти върви. Беди носят не случайните срещи с този или онзи, а личния ни греховен живот.
Ако желаете да отпечатате беседата, моля, кликнете тук
|
