ХРАМ "СВЕТО ВЪЗНЕСЕНИЕ"
Необикновени са фактите около построяването на църквата "Св. Възнесение". През 1890 г. богатият турчин Вейсел Сали дарява голяма част от свой имот за строеж на православен храм и училище. За църквата е ползван трудът на местните хора, през 1892 г. е завършена камбанарията, през 1894 г. - строежът на голямата еднокорабна църква.
От нейното име "Св. Възнесение Господне", т.е. "Светото Спасение", селото получава своето днешно име. Стенописите и иконите са дело на зографина Кузма. Голямата стенна икона на Христос е рисувана от отец Йордан Борисов, който е реставрирал и иконите на иконостаса.
Художественият и архитектурен проект на иконостаса е дело на големия български художник-резбар, който изобразява прекрасни живописни платна с вечните библейски сцени и сюжети от българската история. Тук Кушлев прибягва до картинен разказ, подиконните табли са посветени на кан Аспарух.
След като оформя и изработва иконостаса, художникът застава пред тогавашния митрополит на Варненско-Преславската епархия покойния дядо Йосиф с въпроса "Ввъзможно ли е в православния храм да бъде героизиран, представен и поставен един езичник?". След дълго, мъчително премисляне и осмисляне на художествения факт, мъдрият клирик дава съгласие, защото "... ако не беше Аспарух, нямаше да ни има и нас, и България...".
Това решение се оказва изключително далновидно с оглед на най-новите исторически доказателства, които сочат, че Кубратовата династия, в това число кан Аспарух, е с християнска принадлежност и по този начин създателят на Българската държава е получил реабилитация за многото години, през които погрешно е бил наричан езичник.
| |
