СМИСЪЛЪТ НА СТРАДАНИЯТА
Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от злонамерени хора около нас, от завистта на близки, от злобата на враговете? Питаме се за мъка или радост сме създадени?
Преди всичко, едно трябва да ние ясно: Бог ни е създал не за скръб, а за радост. Къде виждаме ние най-напред човека? В рая! – това го четем в Библията. Това, че мнозина загиват не значи, че такива са били Божиите намерения за човека. Бог е любов. Той не иска смъртта на грешника (Езек.33:11), тъкмо обратното - да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината (1 Тим.2:4).
Бог постави Адам в рая. В това прекрасно място той е бил неизказано щастлив. Щастието е при Бога. Но кога се появиха скърбите? След грехопадението. Адам се уплаши, скри се от Бога. Така, че не Бог е виновен за страданието на Адам, а сам той. Бог го бе създал за радост, а той избра скръбта. Може би е естествен въпросът: щом Адам е съгрешил, защо и ние днес да страдаме заради него? Защото сме негови деца и като такива трябва да споделим участта на нашия първородител.
Този отговор засяга само едната страна на въпроса - обективната. Но тук има и друга една страна. Тя е субективна. Ние не страдаме по някаква независеща от нас необходимост. Всеки е ковач на собствената си съдба. Ние можем, ако искаме, да изберем друг път на живота, не пътя на непослушанието и гордостта, които погубиха Адам, а пътя на послушанието и смирението и да станем още тук на земята щастливи.
Но хората злоупотребиха с всички Божии дарове. Има ли вина Бог, че хората хвърлиха атомната бомба над Хирушима? А замърсения въздух, отровената вода, заразената почва? Злоупотребата с нашето здраве – цигари, наркотици, алкохол, прекалени амбиции, злоупотребата със секса. Пак ли Бог е виновен, че заради всички тези нарушения човек боледува и страда. И как да ни помогне Бог, виждайки нашето морално падение? Бог ни обича и ние не сме му безразлични. Той не иска човека да загине и чрез страданията Бог ни предупреждава и събужда нашата душа.
Страданието очиства човешката душа от плевелите. Ние не знаем по кой път ще дойде доброто. Нито броят на уроците, които трябва да научим, за да добием мъдрост. И тъй ние страдаме по необходимост. Страданието по същество не е нищо друго, освен отдалечаване от Бога. Целият този свят е едно огромно училище и ние сме в него учениците. Ако сме искрени, трябва да си признаем, че ние сме лоши ученици - немирни, непокорни, своеволни, зли. Бог ни изпраща страдания, които са силни да ни смирят. ”Смирете се под крепката ръка Божия, за да ви въздигне, кога дойде време (1 Петр.5:6)”. “Блажен е оня човек, когото вразумяваш Ти, Господи, и поучаваш на Твоя закон (Пс.93:12). Чрез скърбите Бог ни предпазва от много и велики беди. Тези, които не знаят що е болест, скръб, неуспех, се възгордяват и самозабравят.
Напoлеон Бонапарт в началото на ХIХ в. завладя почти цяла Европа. Нищо не можа да го спре и да попречи на победоносните му походи. Когато той се изправи пред стените на Москва, заповяда в гордото си заслепление да напишат на едно знаме: ”Небето е твое, земята е моя”. От тоя ден почнаха нещастията на Наполеон. Армията му е разбита. Великият завоевател завърши живота си заточен на о-в Св. Елена. И там, смирен от Божията десница, той написа знаменателните думи: ”Александър, Цезар, Карл Велики и аз основахме велики царства; но върху какво основахме ние създанията на гения си? Върху силата. Само Иисус Христос основа Своето Царство на любовта, та и до ден днешен има милиони човеци, готови да умрат за Него”.
На въпроса, защо грешните хора, мошениците, самозабравили се властници благоденстват, в Псалом ни се дава отговор: "Те благоденствуват временно на тая земя, защото са непоправими грешници, защото Господ ги е изоставил, за щото и страданията не биха ги поправили. На хлъзгави пътища ги е сложил Господ и ги сваля в пропаст". Както зимно време скиорите търсят наклонени пътища и летят надолу като стрели; но колко често неразумните в пързалянето падат в пропаст, чупят ръце, крака, глави! И чак тогава виждат колко скъпо им е струвало удоволствието. Но...много късно. Защото животът не свършва тук, а продължава в отвъдното, а там е вече късно за разкаяние.
Страданията лекуват. За да разбираш бедните, да им съчувстваш истински, трябва да си бил беден, за да разбираш болните, трябва да си боледувал. За да състрадаваш истински за каквото и да е, трябва да си го преживял, да си го изпитал на собствения гръб. Страданията лекуват нашата дребнавост, егоизъм, гордост, слепота. Като се разболеем, почваме да ценим здравето; ако разрушим семейството си, почваме да го ценим; ако загубим приятелство, тогава разбираме какво е било то за нас. Когато преживяваме скръб, проглеждаме за мъките на хората около нас и ставаме по-състрадателни, по-благородни, по-добри.
Но трябва да помним, че Бог никога няма да ни прати изпитание, което нямаме сила да понесем. И когато види, че сме научили урока си, ще ни даде изход. Всеки самозабравил се човек получава рано или късно Божия урок. И когато ни постигне страданието, трябва да се запитаме какво иска да ни научи Бог, в какво сме сгрешили, или това е време на равносметка, да потърсим упование в Бога, да променим своя живот. Да излезем от изпитанията по-силни с чувството за Божията закрила, която ще ни върне всичко освен излишното. Бог допуска страданията за да ни върне към себе си и то е за наше добро. Той няма нужда от нас, но знае, че ние имаме нужда от него. За да вървим напред трябва да пречистим душите си. Мътната вода не може да се избистри, докато не мине през филтъра на пясъка. Тъй и душата не може да се очисти, докато не мине през страданията.
Ако желаете да отпечатате беседата, моля, кликнете тук
|
