МОИТЕ ПОСМЪРТНИ ПРИКЛЮЧЕНИЯ
Юлия Вознесенская
Превод: Венета Дякова
Книгата се издава с благословението на Варненския и Великопреславски Митрополит д-р Кирил
Изданието е посветено на 140-та годишнина от създаването на православна общност при храм „Свети Николай Мирликийски Чудотворец”, град Варна.
 Издателство ОМОФОР, София, 2005
280 стр., цена: 4,50 лв
Да се разходиш из кръговете на ада и райските простори с ангел - екскурзовод е стара литературна тема - от езическата "Енеида", през "Божествена комедия" на Данте, апокрифните "Сънят на Света Богородица", "Блажена Теодора", до съвременните интерпретации (например, прекрасната книга на К. С. Луис "Великата раздяла", в която за душите в чистилището се организира специална опознавателна екскурзия до Рая с автобус).
Книгата на Юлия Вознесенская "Моите посмъртни приключения" е опит за съвременна православна интерпретация както на класическия литературен сюжет, така и на учението на Църквата за отвъдното. В нея ще намерите всички елементи на православната представа за задгробния живот и съдбата на душите - с неизбежните за сюжета условности и уговорки за непредставимостта и недостъпността на духовната реалност от страна на нас, живите.
Книгата се чете на един дъх и носи силен "приключенски" заряд - разбираемо, щом авторката е стъпила на такъв доказан архетипов сюжет, неизменно вълнуващ въображението и интелекта от времето на Омир насам. В същото време, разказът предава и една типично руска православна чувствителност, едно здравословно в духовен план умиление пред свещеното; едно смирение и покаяние, което трудно ще намерите в неправославните образци на тази тема. В определени моменти книгата напомня на кадри от филма "В какво се превръщат мечтите" (несъстоятелният български превод на заглавието "What Dreams May Come" е от монолога на Хамлет) - особено в сюжетната линия на търсенето на починалия съпруг - един кинематографски реверанс, който допълва успешно канавата на повествованието.
Самата авторка казва за творбата си: "Моите книги са по-важни от мен самата. Това всъщност е мисионерска литература. Това е опит да се разговаря с невярващите или търсещите хора чрез литературата на техния език."
"Православно фентъзи" е подходящо определение за жанра на книгата - доколкото тя се опитва да преодолее съпротивите на православния читател спрямо един необичаен (все още) жанров синтез. В същото време, нека не забравяме, че за разлика от същинското "фентъзи", реалността на "въобразения" задгробен живот на Вознесенска е нещо, за което Църквата говори и мисли пределно сериозно.
Книгата "Моите посмъртни приключения" може да се закупи от храм ”Свети Николай Мирликийски” и Книжарница „Благослов” при храм ”Свети Архангел Михаил”, ул. „27 юли”№ 9.
Феноменът в прозата- Юлия Вознесенская
Отзивите за творчеството на Юлия Вознесенская често са напълно противоположни – или изключително възторжени, или доста негативни. Спори се и за жанра, в който пише, защото книгите й са непознато явление в съвременната литература. Това не пречи обаче и критиката, и читателите да отбележат литературния талант на авторката и занимателните сюжети на книгите - много хора ги прочитат буквално „за една нощ”. Книгите й могат да се оприличат като развлекателен „православнен бестселър”. Те се официално приети и одобрени от църквата, продават се в храмовете, може да се купят в православните интернет-магазини.
За литературните достоинства на книгата „Моите посмъртни приключения” може да се говори много, както може да се говори много и за каноничността на възгледите за отвъдния свят.
„Моите посмъртни приключения” е роман, написан от Вознесенская по съвет на игуменката на Леснинския монастир след чудното изцеление на Юлия Николаевна от рак. Романът се приема нееднозначно от много хора. Това не му пречи да получи държавна премия „За най-добра книга за младежта”, както и награда „Православна книга – 2003” в номинациите „Автор на годината”.
Смъртта, задгробната участ, митарствата - са теми, разгледани не само като описания на нечии преживявания или като любовна история в стил фентъзи. Книгата провокира въпроса, може ли човек да мисли за смъртта си, за своето пътуване през въздушните митарства като за приключение? Но освен тази провокация Вознесенска поставя още една сериозна и важна тема – за вярата и упованието на хората в Божията милост и промисъл.
Когато душата на Анна, главната героиня, е изкушавана от сатаната, нейният покоен дядо, който е мъченик за Христа, идва при нея и казва утешителните думи, които всеки човек иска да чуе: „Моли се на Бога , Аничка, още сега се моли. Господ е милостив”. „Аз не умея да се моля, дядо”. Тогава той я утешава: „Един път ти вече се обърна към Него: Господи, помилуй! - и това ти помогна. ... Господ чува даже случайните молитви, защото знае - нищо случайно не излиза от човешката душа”. Едно от най-важните послания на книгата е, че дори случайната молитва, отправена към Бога, е спасителна и води към Царството Небесно.
По този повод В. Богданов, редактор в списание „Фома” отбелязва за Юлия Вознесенская: „Смятам, че тя успя да започне разговор за вярата със своите съвременници – повечето от които са отдалечени от християнството хора.”
Около книгите на Вознесенская има установено мнение, че са предназначени за тези, които тепърва навлизат във вярата, околоцърковните, за които „твърдата светоотеческа храна” все още не е подходяща.
Самата Юлия Николаевна се кръщава едва на 33 години в Николския събор в Санкт-Петербург (тогава - Ленинград). Принудена да емигрира в 1980 година, защото взема участие в група за антисъветска пропаганда, тя се установява да живее до Провемон, (Нормандия, Франция), близо до Леснинския Свето-Богородичен манастир, към който често помага. Без да е църковен човек, в eмиграция Ю.Вознесенскя попада изцяло в църковна среда. Първите книги с духовно съдържание, които получава са подарък от Серафим Роуз - 12 тома от творения на оптинските старци, кореспондира си също с архиепископ Иоан Шаховски и Иосиф Муньос, който се моли за нея, когато и откриват рак през 1999 г.
През 1999 година лекарите заявяват на Вознесенска, че ракът е напреднал и нещата са необратими. По същото време пристига телеграма от Русия за тежко болната и майка. Юлия прекарва цял месец в болницата, грижейки се за майка си. Преди да отпътува отново за Франция влиза в малък църковен магазин и вижда един младеж, който пита за цената на два тома с творенията на Св. Йоан Златоуст. Разбира, че няма пари за тях, Вознесенская му купува книгите и го моли той да се помоли за нейното оздравяване.
Като чува за болестта на Юлия, продавачката и подарява аудиокасета с Акатист на „Всецарица” и шишенце с масло от чудотворната икона. Казва и също, откъде може да купи още икона и книжка с акатиста. Когато Юлия отива в Мюнхен за операция, изследванията показват, че раковите клетки са изчезнали. Това нейно изцеление става един от поводите да напише своята първа книга - "Моите посмъртни приключения"».
Именно от игуменията на Леснинския Свето-Богородичен манастир майка Атанасия, Вознесенская получава благословение, след пет годишна прекъсната писателска практика, да напише книга с описание на митарствата на душата, които самата Атанасия е переживяла по време на клинична смърт.
Отец Андрей Кураев за книгата на Вознесенская: "Считам, че е много полезно да има книга от подобе жанр, "православно фентъзи". Адът може и трябва да се описва именно така, с много хумор. В една от службите от Страстната Седмица не случайно се говори: "Ад всесмехливый", т.е. адът е достоен единствено за посмешище. А апостол Павел казва: "Аде, къде е жилото ти. Смъртте, къде е победата ти".
”С унилостта в света трябва да се борим”
"Не мога да приема разслабленността, характерна за съвременната западна литература. Категорично съм убедена, че в състояние на униние и опиянение, човек няма право да се занимава с творчество, защото дори да пише талантливо и виртуозно, неговата унилост на душата ще се предаде на читателя и ще унищожи всичко ценно в творението му.
Всички мои книги са за това, че любовта спасява човека във всякакви обстоятелства. Даже след смъртта. И това не е случайно. Само в християнството човек може и става самият себе си.
Юлия Вознесенская за себе си
Предговор към книгата
Това издание е плод на дългогодишно сътрудничество на фондация „Покров Богородичен”, гр. София и Духовно-просветен център „Свети Архангел Михаил” към храм „Свети Николай Мирликийски Чудотворец”, град Варна.
В началото на септември 2005 г. във Варна за седми пореден път се проведе международния форум „Седмица на Православната Книга”, в който взе участие и руското издателство „Лепта-пресс”, което представи няколко свои издания. Едно от тях беше книгата на руска писателка Юлия Вознесенская „ Моите посмъртни приключения”.
Издаването на повест със съдържание, разглеждащо темата за смъртта и задгробния живот, така както го вижда Православната църква, е особено полезно и необходимо на българския читател, защото книжният пазар е залят с книги за окултни, теософски и източни учения за задгробния живот. От друга страна, в съвременна художествена литература много рядко се разглежда темата за смъртта и още по-рядко се намира книга, която по интересен начин ще обясни на търсещите истината читатели, какво всъщност се случва в момента на смъртта и какво чака нашата душа след това.
Ние вярваме, че животът след смъртта е реалност, която засяга всеки човек и затова за нас е голяма радост да представим първото фентъзи, където читателите ще могат да се запознаят с православното виждане за живота и смъртта, поднесено в достъпна и увлекателна форма.
|
