ГЛАВНА
ПРАВИЛНИК
ОРГАНИЗАЦИОНЕН СЪВЕТ и КОМИСИИ
НОВИНИ
ПРАВОСЛАВНИ БЕСЕДИ
КОНТАКТ
ЦЪРКОВНИ ПРАЗНИЦИ

          Църковния календар се е изградил върху първия християнски празник - Възкресението, неделя. Към неделния ден били прибавени най - важните събития от живота на Господа Иисуса Христа, които също имат отношение към нашето спасение. Към тях били присъединени Богородичните и Светителски празници, в които се възпоменават и честват хора, придобили лична святост и прославили Господа Иисуса. Още от II век два от седмичните дни: сряда и петък били определени за пост: сряда като ден на предаване на Господа, а петък като ден на разпятието Му. Така се създава празничния календар на Христовата църква. Той не е бил еднакъв в отделните църкви, но с течение на времето от смесването на местните календари се създал празничния календар на Източната православна църква.
          Християнските празници имат тройно значение: религиозно, обществено и антропологично. Религиозно, защото са повод за извършване на богослужение, за размисъл върху словото Божие и за участие в тайнствата и обредите. Обществено, защото чрез обща молитва у християните се култивира и осъзнава значението на тяхното равенство и единство, а чрез празнична почивка им се дава възможност да вършат благотворителност и да проявяват алтруизъм. Антропологично, защото предоставят на хората възможност за телесна почивка и духовен размисъл, откъсват ги от земното и м дават възможност да осъзнаят своята духовна същност.
          Сам Иисус Христос подчертава антропологичното значение на празниците с думите: "Събота е създадена за човека" /Марк 2.27/, тоест, че празниците са създадени за душевна полза и за култивиране на цялостния човек. Празниците се делят на седмични и годишни. седмични са тези, които се честват всяка седмица, а годишни - веднъж годишно. Годишните празници се делят на подвижни и неподвижни. Подвижни са тези, които си менят датите, а се честват в един и същи седичен ден, а неподвижните се честват на една и съща дата, а си менят седмичните дни. В зависимост от обекта им празниците се делят на Господски, Богородични и Светителски.
          Господски празници са: Кръстовден, Рождество Христово, Богоявление, Цветница (Вход Господен в Иерусалим), Възнесение, Петдесятница и Преображение.
          Богородичните са: Рождество Богородично, Въведение Богородично, Успение Богородично.
          Благовещение и Сретение Господнв са едновременно Господски и Богородични празници.
          Великден (Възкресение Христово) е празник на празниците и не се включва в Господските празници.

ПОДВИЖНИ ПРАЗНИЦИ
          Център на подвижните празници е Великден, наречен Пасха (Възкресение Христово). В православната църква се възпява като празник на празниците и тържество на тържествата. Великден се предшества от 3 подготвителни седмици, 6 седмици на Св. Четиридесятница и Великата седмица. Възкресението на Лазар и тържественото влизане в Иерусалим, които се възпоменават в Лазарова събота и неделя Цветница (съботата и неделята преди Великата седмица) са преамбюл на целия низ от събития които евангелията ни изреждат в хронологичен ред до Възкресение Христово.
          След Възкресение Христово празниците, свързани с него са: Преполовение, Възнесение Господне, Петдесятница, Свети Дух. След Възкресение Христово започва Светлата седмица, която завършва с Неделя антипасха (втора пасха). Тя се нарича още Нова неделя, защото с нея започва цикълът от недели, които споменават Христовото възкресение. Нарича се и Томина неделя, защото в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на Своите ученици, между които бил и Апостол Тома. От понеделник след Неделя на Всички Светии започва Апостолски пост. Продължителноста му зависи от Великден, ако той се е чествал по - рано, продължителноста му е по - голяма. Ако се е чествал по - късно, постът е по - кратък. Този пост продължава до 29 юни - Денят на Св. Ап. Петър и Павел. След неделя на Всички Светии завършват празниците от подвижния цикъл на църковната година.

НЕПОДВИЖНИ ПРАЗНИЦИ
          Господски: Рождество Христово, Богоявление, Преображение Господне и Въздвижение на честния кръст. Като Господски празници са Сретение Господне и Благовещение, но по - късно били включени към Богородичните празници.
          Най - древният неподвижен Господски празник е Богоявление, който се чества на 6 януари. Празникът почва да се празнува от 215 г.
          Рождество Христово е Господски празник, учреден от църквата около 330 г., за възпоменаване рождество по плът на нашия Господ Иисус Христос.
          Обрезание Господне се чества на осмия ден от празника Рождество Христово, т.е. на 1 януари. Той бил определен по сведенията, дадени от Св. Апостол и Евангелист Лука /Лука 2.21/ и води началото си от V век.
          Празникът Сретение Господне е паралелен на празника Възнесение Господне, затова е поставен на 40 - я ден от Рождество Христово. Ако на Възнесение Господне се възпоменава влизането на Христа в Светая Светих на небесата, на Сретение Господне се чества влизането на Христа в храма - земното небе, където Го посрещат праведния Симеон и пророчницата Ана. Този празник бил учреден вероятно през IV - V век. С празника Сретение Господне приключва цикълът от рождествени празници.
          Благовещение (25 март) като църковен празник вероятно е учреден през VI век.
          Преображение Господне (6 август) е учреден между V и VII век. По стар обичай, практикуван в Иерусалим, на този ден се благославя гроздето

          Православната църква има 5 празника, посветени на Честния и Животворящ Кръст Господен. Най - тържествено се чества празника Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст (14 септември). Преданието е свързало този празник с намирането на честния кръст от Св. царица Елена.
          6 март - Намирането на Светия кръст
          7 май - Явяването знака на честния кръст на небето
          1 август - Разнасяне на честния кръст - Кръстопоклонна неделя

БОГОРОДИЧНИ ПРАЗНИЦИ
          След III Всеселенски Събор (431 година), който учредил честта, отдавана на Света Богородица, Светата Църква учредила специални Богородични празници:
          Рождество на Пресвета Богородица (8 септември)- бил учреден към V - VI век
          Въведение Богородично (21 ноември) - въведен към VII век
          Успение Богородично (15 август) - от началото на V век. Иерусалимци чествали паметта на Пресвета Богородица в Гетсиманската градина, където са сочели гроба на Богоматер
          Зачатие на Света Анна (9 декември) - в чест на зачатието на Пресвета Богородица е от VIII век
          Покров на Света Богородица (1 октомври) бил въведен от император Лъв Мъдри (886 - 911 г.) във възпоменание явяването на Света Богородица във храма Влахерна на Преп. Андрей и ученика му Епифаний. Те я видяли да се явява, обградена със светии, простираща своя омофор над християни в знак на покрова и застъпничеството си над тях.
          По - малки по значение са празниците за полагане одеждата на Пресвета Богородица във Влахерна (2 юли) и на пояса й в храма Халкопатия (31 август)

СВЕТИЙСКИ ПРАЗНИЦИ
          Църквата почела светиите като победители на греха и като хора придобили добродетели. Тази почит се изразила в определяне специален възпоменателен ден за тях, в изграждане на храмове в тяхна чест, в почитане светите им мощи, в изобразяване образите им в Свети икони. Почитта, която отдаваме на светиите се различава от почитта, която отдаваме към Бога.
          Светийските празница биват: празници на ангели, на пророци, на Свети Йоан Предтеча, на апостоли, на мъченици, на преподобни, на светители, на безсребърници и пр. Най - древните светийски празници са на апостоли и мъченици. По време на гоненията християните започнали да почитат и тези, които били пострадали за вярата, без да пролеят кръвта си - те били наречени изповедници.
          Празниците на Свети Йоан Предтеча и Кръстител (7 януари) се чества като съпътстващ празник на Св. Богоявление и явно е съществувал преди VI век
          Рождество на Свети Йоан Кръстител (24 юни) и зачатието на Свети Йоан Кръстител (23 септември) са поставени във връзка с Рождество Христово и по сведенията, които Свети Апостол и Евангелист Лука /Лука 1.24:26/ дава за възрастовата разлика между Иисус Христос и Йоан Кръстител
          Празникът Посичане главата на Свети Йоан Кръстител (29 август) трябва да е съществувал от IV век.
          Историята на трите намирания честната глава на Св. Йоан дала повод за два празника: 1 и 2 намиране главата на Св. Йоан Предтеча (24 февруари) и трето намиране главата на Св. Йоан Предтеча (25 май). Първият празник е учреден през 452 г. , а вторият около 850 г. На него са посветени много храмове, а иконата му стои до тази на Спасителя.
          Много са светиите, които можем да посочим. За всеки от тях има определен ден. Бог кани хората и те да бъдат свети: "Бъдете свети както Аз, вашият Господ Бог, съм свет"

Ако желаете да отпечатате беседата, моля, кликнете тук
Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
© 2004 - 2014 "Православни ценности" All rights reserved