"...радостен съм и радостта ми няма граници
като си помисля, че моята молитва се сбъдва!..."
Христо Ботев
Уважаеми отче Георги и отче Добромире,
Днес, Сретение Господне, светъл християнски празник, е повод да Ви напиша писмо, може би закъсняло във времето, но носено с обич и човешка благодарност в майчиното ми сърце. На 5 декември 2004 г. дойдохме със сина ми Антон при Вас.
И двамата объркани, безпътни, отчаяни, невярващи.
От няколко години, все с надежда, но може би без вяра, изпращам, но не посрещам, по летища и автогари заблуденото си дете. А той се връщаше наистина променен, но много бързо влизаше в старите коловози! И всичко започваше отначало. Дни, месеци, години. А Вие сте били толкова близо!
Простете, че цитатите ме "връхлитат" (учителка съм по литература, професионална деформация). Всеки път, когато с учениците разглеждахме "Прикованият Прометей" на Есхил, започвах с цитата:
"Те бяха със очи, ала не виждаха,
с уши - ала не чуваха.
И цял живот - подобни на видения,
прекарваха в мъгла и мрак."
Днес разбирам, че една от тези еднодневки съм била и аз. Вие, скъпи отци, показахте и на двете ми деца пътя към Бога, научихте ги да се молят и да Му вярват. А те научиха мен.
Днес аз вярвам и в Бог, и в децата си. Когато видях на Богоявление сина ми, застанал до Вас пред олтара, аз вече гледах и Вас, и него, с други очи,
Вашата благородна кауза е очевидна. Открих и преоткрих собствените си деца.
Какви хора сте Вие, отче Георги и отче Добромире? Имате ли време да обичате собствените си деца, след като така всеотдайно сте се посветили на нашите?
Как успявате да превърнете тази мръсна дума "наркоман" в обич, вяра и смях?
Да, нашите деца се смеят. С истински заразителен смях. Чух го.
В мигове на покаяние моят син е плакал и се е молил да не го игнорираме от семейството, защото само ние сме неговото семейство.
С очите си видях, че вече не само ние, но и всички Вие сте неговото, нашето семейство.
Благодаря ви, че ви има!
С дълбоко уважение и истинска човешка благодарност,Антоанета Берберова
БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО
Казвам се Елена В. Александрова от гр. София, по професия съм акушерка. Пиша това писмо в знак на благодарност към Отец Георги Фотакиев от гр. Варна - храм "Св. цар Борис" в кв. Аспарухово.
Отец Георги Фотакиев е образован млад човек, с голямо сърце, който с помощта на Бога помага на наркозависими младежи. За 4 - 5 години е постигнал впечатляващи резултати - защото това, което е невъзможно за нас човеците е възможно за Бог.
Синът ни Николай беше добър ученик, възпитано дете, знае езици, от малък е научен на труд и вяра в доброто. Започнал е с наркотиците в казармата и когато научихме вече беше студент. Съдбата на едно семейство с подобен проблем е много тъжна, родителите и близките се отчайват, много е трудно да се признае проблема, всичките ти мечти, желания и планове рухват. Борбата е дълга и трудна. Лекари, психолози, отделяне от средата, клиники, комуни, групи по взаимопомощ - но все без успех. Липсваше разбиране за същността на проблема.
Системата на Отец Георги се основава на много любов и зачитане личността на младежите. Кара ги да си повярват, да осъзнаят грешния начин на живот и да обърнат поглед към забравени личности. Така заместват дрогата с вяра и любов, изгражда се нова ценностна система чрез доброто възпитание на църквата, което ни е липсвало на всички.
Всеки трябва да си зададе въпроса "Защо нашите деца (само в кв. "Люлин" в гр. София са 2 000) се дрогират?" Може би е виновно обществото, което създава консуматори. Радио, телевизия, компютри - от всякъде огромна, но необработена и необяснима информация, която младежите грешно разбират, а родителите в борбата за хляба нямат време да обърнат внимание. Липсва доброто възпитание на църквата и така се тръгва по грешния път. Трябва непременно да си от групата на "печените" за да не си "мухльото", трябва да говориш хулигански, да си по модата и все повече да се перчиш, а така стигаш и до дрогата. Това вече те прави много важен - но само в собствените ти очи. Трябва да си зададем и друг въпрос - Защо в комуните успяват в лечението на наркозависими само в 2-3 %, а отец Анатолий Беростов в Москва, както и отец Георги Фотакиев от Варна - успяват в над 80 %? Може би усилията на всички трябва да се обединят в борбата срещу злото.
Дано никой не изпита ужаса на една майка, която чака сина си наркоман, но не знае дали ще се прибере, дали ще отиде в затвора или ще й съобщят, че е намерен мъртъв зад някоя будка за вестници.
Благодаря на Бога, че съществува човек, като Отец Георги!
Благодаря на екипа психолози, които работят с момчетата и момичетата!
Благодаря и на целия състав от храм "Св. Цар Борис"!
Вие спасявате човешки живот!
С уважение,
Е. Александрова
|
