ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ ПО ПОВОД ПРОЯВИТЕ НА НАСИЛИЕ И АГРЕСИЯ В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА
С благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил на 07 11 2006 г. (вторник), в Кръглата зала на бул. “Съборни” № 31а се проведе пресконференция по повод на зачестилите прояви на насилие и тотална, нетърпима агресия сред учениците в българските училища.
Недопусимо е Българската православна църква, обществениците и имащите отношение по този въпрос да не реагираме. Твърдо сме решени да спрем този процес, за да спасим децата на България.
На пресконференцията присъстваха председателя на отдел “Образование” в Община Варна г-н Коста Базитов, директора на РИО - Варна г-жа Николинка Даскалова и председателя на комисията по Култура към Общински съвет г-н Панко Анчев.
ОТКРИТО ПИСМО
от
Варненска и Великопреславска Света Митрополия
Община Варна
Обществен комитет “Православни ценности”
и Българските медии
До Светия Синод на Българската Православна Църква
До Президента на Република България
До Министър-председателя на Република България
До Министъра на образованието и науката
До Председателя на Народното събрание на Република България
До Комисията по образование към Народно събрание
Разтревожени сме от състоянието на моралните и духовни ценности у младите хора в България, особено след последните случаи на масов и жесток побой между деца.
Все по-често научаваме от медиите за тяхната агресия и нетърпимост едни към други. Съществува пренебрежение и арогантно поведение от страна на децата към преподавателите и родителите им. Все повече ученици прибягват към наркотици, навлизат в секти и окултни движения, смятайки че така ще решат проблемите си.
На тази тенденция трябва да се сложи край!
Ние смятаме, че решението на проблема е във въвеждането на предмета “Религия” в българските училища. До тогава ние няма да престанем да прокламираме навсякъде мотото ни:
“НЕ на агресията, ДА на предмета Религия в българските училища.”
РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОУЧВАНЕТО ЗА РЕЛИГИОЗНО ОБРАЗОВАНИЕ В ДРУГИ СТРАНИ
МАЛТА е държава, в която религиозното образование е задължително в началното и основното училище, но децата (младежите) с различни религии имат възможност да избират коя религия ще изучават (98% са Римо-католици и 2% са други). В началното училище часовете се водят от учител, докато в основното учителят трябва да е учител и дипломиран богослов. Няма разлика между частни и държавни училища (различават се според вероизповеданието). Часовете са разпределени в учебната програма наравно с други часове. В училищата се отбелязват седмичната и месечна мeса, както и всички останали малтийски религиозни традиции.
ЛАТВИЯ За децата от 1-3 клас, родителите избират дали да изучават децата им Етика или Религия (Християнство). От 4 до 8 клас има предмет, който се нарича "Социални науки", в който също е включено изучаването на религия и етика, като часове са задължителни. От 9 клас учениците избират какво да изучават – Религия или Етика като задължителен предмет, като част от програмата си. Преподавателите по Религия (Етика) трябва да имат висше педагогическо образование с допълнителна квалификация по религия/етика. Преподавателите по религиозно обучение трябва да бъдат назначени от местния епископ.
АВСТРИЯ До 14 годишна възраст в училищата е задължително да има религиозни часове, но въпреки това има възможност родителите да откажат децата им да изучават религия в училище. След 14–годишна възраст учениците решават сами дали да изучават или не религия. Тези, които не изповядват Римокатолическата вяра могат да изучават Етика. В Австрия няма разлика между частни и държавни училища. Обикновено в началните и средните училища са изучават по два часа седмично. Преподавателите имат педагогическо образование, но в част от часовете преподават и свещеници като специалисти теолози.
ПОЛША До 1960 г. има религиозно образование, след това е забранено от комунистическата власт. По това време религиозните класове се организират към храмовете. След 1990 г. религиозното образование се възстановява в началните и средните училища като незадължително. В началните училища родителите решават дали да децата им да посещават часове по религия. В средните класове децата взимат решение. Ако не желаят да посещават часове по религия, те посещават часове по Етика. Часовете са обикновено по един път седмично, преподавателите са свещеници, монахини или някой, който има необходимото образование и необходимото разрешение от епископа.
ЛИТВА Религиозното образование се възобновява след като Литва се отделя от Съветския съюз. То е част от предмета Етика в училищата. В началните класове са между един и четири часа (1-4; 5-10; 10-12 клас). То е задължително под форми – Етика или Религия. За децата под 14 годишна възраст решават родителите им. Обикновено учат веднъж седмично. Преподавателите са теолози с педагогически профил. Задължително е преподавателят да има разрешение от управляващото религиозно тяло.
ГЕРМАНИЯ Има задължителни часове по Религия в държавната образователна система. Учениците могат да избират между Етика или Религия. Само 7 % са искали да се премахне религията от задължителната програма. Застъпено е протестантско религиозно образование. Интер-религиозното образование не е застъпено заради липса на подготвени кадри. Застъпва се и се има предвид глобализацията и нуждата от интеркултурно и религиозно образование.
ГЪРЦИЯ Религиозното образование на децата е задължително в училищата. От 3-ти до 6-ти клас в началното училище се изучава по два часа на седмица. В гимназиите от 1-ви до 3-ти клас редовна форма на обучение се изучава по два часа седмично. Във вечерната форма на образование е аналогично с изключение на 3-ти клас, където се изучава един час седмично. В лицеите религиозното образование е включено в задължителното обучение. От първи до втори клас се изучават по два часа седмично. В трети клас се изучава веднъж седмично.
ПОЗИЦИЯ
На Протоиерей Стоян Махлелиев - свещеник в Катедрален храм “Свето Успение Богородично” и главен координатор на Обществен комитет “Православни ценности” – гр. Варна
ДО БЪЛГАРСКИТЕ ПЕЧАТНИ МЕДИИ
Уважаема редакция
Пиша Ви това писмо с дълбоко съжаление относно коментара на г-н Николай Големанов във в-к “Труд” от 17 11 2006 г., в статия “Насила вяра не става”.
Реших, че пояснявайки подробностите относно въвеждането на предмета “Религия” (Вероучение) като задължителен в българските училища, ще спра разсейките от словесната отрова на този господин и ще заздравя тезата, че без религиозно - нравствено възпитание нашата младеж ще продължи да следва тенденцията на духовен упадък.
Въвеждането на предмета “Религия” (Вероучение) не е овехтяла приумица, защото категорично е необходимо този предмет, който дава горепосоченото възпитание да бъде със същия авторитет, както другите предмети. Така, както не трябва да се съмняваме, че децата имат необходимост да изучават математика, английски и др., така също не бива да има две мнения по въпроса за душевния мир и ценностната система в нашите деца.
Религията не е отделена от сърцата на децата ни. Тертулиян е казал: “Човешката душа по природа е християнка”, така че г-н Големанов, ограмотете се! Църквата като институция е отделена от държавата, но църква означава “общество от вярващи”, т. е. всички, които вярват в Христа-Спасителя сме заедно в нея.
Никой също така не желае да принуди и задължи децата от други вероизповедания да изучават Православие, както и последните да посещават часове по ислям, в Родопите например. В приетия меморандум на Националната конференция под мото: “Да възпитаме децата ни във вяра и нравствени добродетели”, състояла се на 04 09 2006 г. в гр. Варна е упоменато как предлагаме да протича този учебен процес. Има се в предвид опита на две трети от държавите в Европейския съюз, където от “Време оно” се изучава този предмет. Там децата изучаващи официалната традиционна религия посещават редовния задължителен час, а останалите имащи други вероизповедания формират сборна паралелка и в същия ден и час в друг кабинет изучават етика или социални науки.
Тук е уместно да успокоя министър Вълчев, че и кабинети има достатъчно и влизането ни в Европа не значи религиозна асимилация. Присъединяването ни трябва да бъде с достойнство и с Православната вяра и традиции, които са ни завещали Светите Апостоли и дедите ни. Свободното преминаване през границите не ще ни направи “по-католици от папата”, а и дълбоко се съмнявам, че мнозинството католици ще станат Православни.
В гр. Варна над 1 500 деца изучават “Православни ценности и традиции” под формата на СИП, ЗИП и извънкласна форма. Преподават им достойни, спретнати и дипломирани богослови и свещенослужители, на разбираем български език.
Голям проблем е обаче натовареността на децата извън програмата, а и не бива да ги поставяме пред дилемата да избират между ЗИП- религия или ЗИП-английски например, защото и двете дисциплини са необходими.
Аз, недостойният, от шест години преподавам в СОУ “Св. Климент Охридски” – гр. Варна и имам над 100 деца, които са религиозно грамотни и знаят смисъла на тайнствата покаяние, изповед и причастие. Те не стоят в църквата за да ги видят, не отиват в храма само на Великден като на панаир, не смятат, че там единствено и само трябва да се кръстят и венчаят.
Опитът показва, че вярата не дърпа живота назад, а дава живот и надежда за бъдеще, защото там, където няма вяра – има суеверие, окултизъм и примитивизъм.
Варна - 20 11 2006
НИ ЧУЛ, НИ ВИДЯЛ
Протоиерей Стоян Махлелиев - свещеник в Катедрален храм “Свето Успение Богородично” и главен координатор на Обществен комитет “Православни ценности” – гр. Варна
ДО БЪЛГАРСКИТЕ ПЕЧАТНИ МЕДИИ
Уважаема редакция
Пиша Ви, защото споделям тревогата на българския народ за духовно-нравственото състояние на децата ни.
На криминалната страница на в-к “Труд” от 23 11 2006 г. прочетох следните три заглавия: “Малчуган рани дете с пушка”, “15-годишен преби приятел заради момиче”, “Сексскандал в училище за глухи”.
Тревога! След 17 години “Демокрация”, училищните истории изместиха мутренските от криминалните страници на вестниците.
Накъде отиваме?
Тези явления са следствие на безверието и бездуховността на нацията ни. Въпреки, че Българската православна църква предлага изход от този бездуховен лабиринт чрез задължителен предмет “Религия” (Вероучение) в българските училища, от МОН няма реакция. Чухме само мъглявото обяснение на министър Вълчев, че нямало кабинети и че влизането в Европа щяло да направи свободно преминаването на хора с различни вероизповедания от една страна в друга.
Това оправдание, г-н Министър, е нелепо, защото присъединяването ни трябва да бъде с достойнство и с Православната вяра и традиции, които са ни завещали Светите Апостоли и дедите ни. Свободното преминаване през границите не ще ни направи “по-католици от папата”, а и дълбоко се съмнявам, че мнозинството католици ще станат православни.
Предметът “Религия” се изучава в почти всички Европейски държави, така че, г-н Министър, не се правете на “ни чул, ни видял” и не си заравяйте главата в пясъка, защото проблема с агресията сред нашите деца е много дълбок и ако днес не вземем мерки, утре този проблем ще ни се стовари върху главите с двойна сила.
Варна - 27 11 2006
Пресцентър на Обществен комитет "Православни ценности"
|
