МАНАСТИР "СВ. СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ" - с. ЗЛАТАР
Манастирът "Св. св. Петър и Павел" е разположен в местността "Манастирите" между шуменските села Ивански и Златар. Той е построен на мястото на стар манастир от римско време, който е бил разрушен с идването на турците през ХIV век.
Историята на манастирa е следната:
В началото на миналия век на това място не е имало гора. Там имал нива местният земеделец Рачо Калоянов. Според някои разкази той бил бездетен, според други имал деца - близначета, които починали. Взел си хранениче - момиче, което което също починало. А нивата не раждала, независимо какво сеели - било царевица, жито, боб... Местната пророчица Бона Велинова казала на Рачо, че нивата не дава плод, защото е на мястото на бивш манастир, точно върху манастирския храм. Той бил неверник, но след като сънувал три пъти подред един и същи сън, в който някой го подканвал да дари нивата си за манастир, защото иначе ще умре - той повярвал на знамението... И дал нивата си, за да се построи манастира.
Събрали се местни християни, с наличните си средства - коне, волове, каруци - докарали материали... Забили на мястото един кръст и започнали да копаят. Разкопали нивата и наистина намерили каменните основи на старата църква. Построили параклисче. По-късно събрали пари и издигнали нова църква, а намерените стари основи с надпис положили в основата и. Годината била 1937.
Първата монахиня в манастира е Вяра, със светско име Радка - богата и много красива девойка от Нови пазар, завършила френски колеж. Пристига през 1950 г. Била е в манастира само две години. В църквата тогава нямали свещеник и ходели на църква в с. Златар. Веднъж реката придошла и след като настинала при прекосяването и, сестра Вяра се разболяла от пневмония и през 1953 г. починала. След нея през 1952 г. пристига монахиня София /Василка от село Ивански/, студентка в Софийския университет. Тя е първата игуменка на манастира. Почива през 1990 г. на 71-годишна възраст. Следващата игуменка е сестра Макрина, която идва през 1952 г. (тогава 40-годишна) и почива в манастира на 87 годишна възраст. Днес техните гробове са зад църквата, край пътечката към манастирския извор. Понастоящем игуменка е майка Ксения, 65 годишна, в манастира от 1980 г. С нея заедно живее сестра Ирина (на 81 г.) - майката на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил.
Сегашната сграда на манастира е твърде стара. До 1990 год. в манастира не е било прокарано електричество и сестрите са живеели и служели на светлината на газени лампи и свещи... Монахините не са разполагали и с телефон, поради което при нужда от медицинска помощ или други неотложни нужди им се е налагало да бягат четири километра до село Златар... С вода и до сега се снабдяват от извора на манастира, който е отдалечен на около 300 м. От него сестрите през студ и зной носят вода за пиене с кобилици. Неотдавна е направен опит да се прокара питейната вода до манастира, но засега - неуспешно. Според местните жители, изворната вода е лековита и помага срещу ревматизъм и екземи.
С благотворителността на местни хора и с Божията помощ през 1993 г. е открита нова църква, а три години по-късно започва издигането и на нов манастирски комплекс.
През 1994 г. се създава инициативен комитет за възстановяване на манастира с председател игуменката Ксения. Недялка и Пламен Вълчеви от село Ивански /майка и син/ са съидейници за построяването на нов манастирски комплекс, за което те работят неуморно до днес. Архитект Огнян Гърбев е автор на проекта за комплекс - с трапезария, хотелска част и жилища за божиите служители. Автор на проекта за манастирската църква е Недялко Недялков, член на инициативния комитет. Спомоществователи на проекта са "Драгоево" АД, шуменската "Фикосота", "Павел и синове", магазин "Мания" и други...
Понастоящем манастирът е сериозно заплашен от свлачище, за борба с което е необходимо да се изгради подпорна стена и да се направят дренажи. За целта проектантът Недялко Недялков е изготвил проект за свлачището, но все още са необходими много средства, за които се разчита на държавния фонд за бедствия и аварии.
По Божията милост и благородната помощ на някои предприемачи и държавници, като депутатът Светослав Спасов, проф. Огнян Герджиков, председателят на общинския съвет в Шумен Даниела Русева и др., монахините вече разполагат с мобилен телефон и средства за лекарства. Със съдействието на Министерството на транспорта е отворен жп-прелез за манастира, а след спечелени два малки демонстрационни проекта по линия на правителството пътят към манастира е засипан с чакъл и са изградени кубетата на новата църква.
Игуменката Ксения, монахинята Ирина, свещеникът Йосиф и монахът Илиян посрещат гостите на манастира, всеки от които идва със своя мисия в сърцето. Разказват, че душевно спасение в манастира са получили много хора - катастрофирали семейства, боледуващи, отчаяни родители, безпътни деца...
"Господ е избрал по-доброто за нас. Той е милостив. Иначе защо хората му се молят? Идваме с греха си и си тръгваме с опрощението, за да се пречистим..."
С тези думи изпращат гостите си домакините и техните помощници.
|
