МАНАСТИР „СВ. СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ” - с. ЗЛАТАР
Манастирът "Св. св. Петър и Павел" е разположен в местността "Манастирите" между шуменските села Ивански и Златар. Той е построен на мястото на стар манастир от римско време, който е бил разрушен с идването на турците през ХIV век.
В началото на миналия век на това място имал нива местен земеделец. Местната пророчица му казала, че нивата не дава плод, защото е на мястото на бивш манастир, точно върху манастирския храм. Той сънувал три пъти подред един и същи сън, повярвал на знамението И дал нивата си за манастир. Когато през 1937 г започнали строежът, наистина намерили каменните основи на старата църква. Построили параклисче, по-късно нова църква, а намерените стари основи с надпис положили в основата и.
Първата монахиня в манастира е Вяра, със светско име Радка - богата и много красива девойка от Нови пазар, завършила френски колеж. Пристига през 1950 г., но се разболяла от пневмония и през 1953 г. починала. След нея през 1952 г. пристига монахиня София (Василка от село Ивански), студентка в Софийския университет, първата игуменка на манастира, починала през 1990 г. на 71-годишна възраст. Следващата игуменка е сестра Макрина, която идва 40-годишна през 1952 г. и почива в манастира на 87 годишна възраст. Днес техните гробове са зад църквата. Понастоящем игуменка е майка Ксения, 65 годишна, а в манастира от 1980 г. живее сестра Ирина (на 81 г.) - майката на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил.
Сегашната сграда на манастира е твърде стара. До 1990 год. в манастира не е било прокарано електричество и сестрите са живеели и служели на светлината на газени лампи и свещи... Монахините не са разполагали и с телефон, поради което при нужда от медицинска помощ или други неотложни нужди им се е налагало да бягат четири километра до село Златар... С вода и до сега се снабдяват от извора на манастира, който е отдалечен на около 300 м. От него сестрите през студ и зной носят вода за пиене с кобилици. Неотдавна е направен опит да се прокара питейната вода до манастира, но засега - неуспешно. Според местните жители, изворната вода е лековита и помага срещу ревматизъм и екземи.
С благотворителността на местни хора и с Божията помощ през 1993 г. е открита нова църква, а три години по-късно започва издигането и на нов манастирски комплекс.
През 1994 г. се създава инициативен комитет за възстановяване на манастира с председател игуменката Ксения. Има проект за комплекс с църква, трапезария, хотелска част и жилища за божиите служители. Отворен е жп-прелез за манастира, нов път до манастира от с. Златар. През м. юли 2007 г. пътят е осветен, като са отслужени света Литургия и водосвет от Негово Високопреосвещенство митрополит д-р Кирил. Изградени са кубетата на новата църква.
| |
