МАНАСТИР „СВ. МАРИНА” - с. БОТЕВО
“Манастирът на добруджанци”, както още е известна светата обител край с. Ботево, с патрон св. мчца Марина, се намира на около 35 км. от Варна. По главния път от Варна за Добрич, малко преди границата на двете области, вляво е отклонението за селата Крумово и Ботево. Решилите да се поклонят в св. обител трябва да преминат през с. Крумово и кв. Пясъчник, преди да достигнат до табелата, канеща ги да напуснат асфалтовия и да продължат по “черен” път, за да стигнат до оазиса – в буквалния и преносен смисъл – “Св. Марина”.
Оскъдни са запазените сведения за манастира. Писателят-патриот Димитър Станчев, учител в с. Юшенлий (Ботево), основател на местния революционен комитет, близък приятел с Любен Каравелов и Христо Ботев помества във в-к “Македония” (бр. 39 от 23 09 1871 г.) статията “Дълъп дере”. В нея пише: “...Там, в храсталака, извира много студен извор, обграден отвътре с камани, колкото гробница, а стените горе ачик, в който се намира хемен до пояс вода, що тече непрестанно и ся изтича по-долу от зданието, дето има особен извод и изтичащата вода образува река. Кара долапи, тоже полива бахчи...”
Авторът съобщава, че тука ставал сбор, на който се стичала цяла Добруджа. Изворът е бил собственост на турчина Сали Топчи бей от Добрич, който прекарвал тук горещите лета с харема си. Решил да си направи сарай, но при разкопките изкопали кръст с надпис “Св. Марина”. Той продал цялата местност на дядо Лечо от с. Ботево, който я подарил на черквата.
Параклисът датира от 1884 г., както и двете къпални – мъжка и женска върху извора. В аналите на Варненската и Великопреславска митрополия манастира датира като мъжка света обител от 1940 г. По това време тук е граничната зона на България с Румъния.
Незабравен и до днес е сборът на храмовия празник! Кервани от каруци са се проточвали срещу празника от цяла Добруджа, Варненско, Провадийско, Вълчидолско и т.н. Стари и млади отивали най-напред в параклиса, за да запалят свещ и се помолят за здраве и упокоение на близки и сродници. После се отбивали в къпалните, откъдето вадели вода и пиели за здраве, а след това някои са нощували в параклиса и участвували във всенощното бдение.
На празника, след св. Божествена Литургия и водосвета, гостите са се къпали за здраве. Панаирната глъч е била голяма. Младите са правели хоро, а старите са се събирали на приказка и блага ракия. Сборът не минавал без някакво събитие – или ще се излее пороен дъжд, или мома ще се обрече във вярност на избраника си...
След запустението, което преследва всички църкви и манастири, с начална дата девети септември..., в последните години “добруджанския оазис” се възстановява. С благословението на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, финансовата помощ и сърдечната пристрастност на сем. Бисерка и Петър Петрови от Варна, днес манастирът “Св. Марина” има нов облик. Ремонтиран е параклисът с двете къпални. Изградени и изцяло новообзаведени са четири стаи за поклоници, както и магерница към тях. На храмовия манастирски празник през 2006 г, Варненския и Великопреславски митрополит Кирил благослови възобновяването и възраждането на традиционния събор на Марин ден, както е по-известен сред ботевци.
Отново с безкористната подкрепа на сем. Петрови, през юли и август 2006 г. манастирът посрещна три групи от неделни училища – една от Варна и две от Шумен (от Дом за сираци). Както писаха и местните вестници, “децата забравиха компютрите си, сближиха се с естествения, заобикалящ ни свят, радваха се на тревичките, не искаха да се връщат в шумната градска глъч...” Още по-важно е, че в св. обител някои от тях за първи път се изповядаха и приеха св. Дарове – св. Тяло и св. Кръв на Нашия Господ Иисус Христос!
| |
