МАНАСТИР "СВ. ПАНТЕЛЕЙМОН - ПАТЛЕИНА
Манастирът "Св. Пантелеймон" (Патлейна) е основан след покръстването на българите в края на ІХ век от Св. цар Борис високо на десния бряг на днешната река Камчия, недалеч от старопрестолния Велики Преслав. Тук, след първопрестолна Плиска, се събират най - просветените люде на българския народ - учениците на Св. братя Кирил и Методий - Св. Климент, Св. Наум след изгонването им от Моравия. Св. Наум открива училище и подготвя ученици, които стават свещеници, учители и видни книжовници. Отново са преведени и размножени Кирило - Методиевите преводи на Свещеното Писание, на светите отци, написани са много оригинални творби. В Преслав продължава делото на Плисковската школа - първата старобългарска книжовна школа в Североизточна България, която Св. Наум пренася в Охрид.
В манастира е изработвана високохудожествена керамика, с която са украсени иконостаси и мозайки. Запазена е най - вече мозаиичната икона на Св. Теодор от рисувани и гледжосани плочки. От същото време ІХ - Х век са намерени керамични икони на Св. ап. Филип, Евангелист Марко, Разпятие, бронзова матрица на икона на благославящ Христос седнал на трон, над която е поместено изображение на Богомайката "Платитера" и др. Такива подобни са открити и в други части на света, но в най - големи количества само в Преслав.
Манастирът е разрушен от византийците през 971 г. и многократно е ограбван, опустошаван и разрушаван от печенеги и кумани.
През 1940 г. Варненски и Преславски митрополит Йосиф замисля грандиозен план за възстановяване на Патлейна. Включва се цяла България, но след 1944 г. сградата е одържавена и всичко пропада. Днес предстои възвръщането на сградата.
С този манастир е свързано пътешествието на старобългарските книги.
За най - ранното пътешествие на българските ръкописни книги в руска земя станало през Х в., недвусмислено говорят руските историци, медиевисти, литературоведи - слависти, археолози А. Шахматов, М. Погодин, М. Сперански, М. Тихомиров, Д. Лихачов, А. Кузмин, Б. Рибаков, М. Слуховски, Н. Розов, Ю. Бегунов и други.
Откриването на уникалните Гнездовски и Миргородски надписи - най-древните руски надписи на кирилица, датиращи от първата четвърт на Х в., имащи поразително сходство с новооткрития старобългарски писмен паметник в първопрестолна Плиска през 1977 г., т.н. Лазаров надпис (Х в.), убедително говорят за ранното проникване на старобългарската писменост в Русия. Първите свещеници, монаси, летописци, учители, строители на църкви и манастири, които се явили в Киев, Новгород, Рилск и другаде били българи.
"Още в епохата на Олга (903 - 969) извадки от български хроники проникнали в Русия". "Киевската писменост възникнала в началото на Х в. и, както се вижда от договора на княз Олег (882 - 912) с Византия през 911 г., се е водела на старобългарски език". Този именно старобългарски език в руска редакция, русофициран, станал руски литературен език "България е приобщила Русия към литературното наследство на равноапостолите Кирил и Методий и руското християнство до Владимир идвало от българска земя". "Българските летописи послужили за образец и главна основа, от която летописци приели летописанието и фразеологията си". "В руската църковна практика през Х в. няма никакви намеци за друга писменост, освен за старобългарската". По тоя повод киево - печерския монах препод. Нестор летописец, вълнуван от идеята за славянско единство и езиково родство на руси и българи, писа: "Беше един славянски език и една славянска грамота - еднаква грамота и в русите и в дунавските българи". Затова с право руските филолози виждат в България прародината на своя литературен език и книжнина.
Първо южнославянско влияние върху Русия (Х - ХІ в.). Отговор на тоя въпрос дава едно място от най - древната руска летопис "Повесть временных лет" (1113 г.), а именно: "Българският цар Симеон изпрати учени свещеници и много книги в Киев" (В. Н. Татищев, История Россйская, т. І, Москва - Ленинград 1962 с. 1120. Това недатирано древноруско летописно известие станало камък за препъване на мнозина руски учени. Някои, под влияние на антинаучната норманска теория, се опитали да отхвърлят изцяло известията за българите в Иоакимовата летопис, други обругали положилия началото на същата епископ Иоаким Новгородски и откривателя й В. Татищев, трети - дейността на цар Симеон (893 - 927) безотговорно приписали на българските царе Роман (969 - 972) и Самуил (997 -1014), макар че в текста ясно е казано "Симеон". Но тая "знаменита Иоакимовска летопис" бляскаво защитиха големите руски историци и учени акад. проф. Митрополит д-р Макарий (Булгаков), акад. Михаил Погодин, проф. Архиепископ Филарет Черниговски, архимандрит Леонид Кавелин и особено в най - ново време видният съветски историк и архиолог академик Борис Александрович Рибаков, по думите на когото "Татищевските известия представляват изключителен интерес за историческата наука" Цар Симеон е разбирал много добре думите от "Прогласа към евангелието" на епископ Константин Преславски: "Голи са народите без книги!" Затова в години, когато "славянското племе летяло към светото кръщение", той изпратил "учени свещеници и много книги" на братския руски народ, за да го облече навеки в светлото одеяние на писмеността. Без името и ролята на славния български владетел Симеон не може да се обясни славянобългарският фактор в християнизацията на Киевска Русия.
И така, старобългарската ръкописна книга - свидна рожба на Плисковско - Преславската и Охридската книжовни школи, тръгнала към Древна Русия още от Симеоново време, т. е. от "Златния век" на българската писменост и култура. Затова името на българския цар книголюбец и "Нов Птоломей" Симеон Велики се среща на 7 места в "Повесть временных лет". Някои руски историци говорят за съюз на киевския княз Олег с българския цар Симеон по време на походите им към Цариград. Тогава именно станало първото пътешествие на българската ръкописна книга - пътешествие в мирни години. През втория етап (след 972 г.) и третия етап (988 - 1018) на първото южнославянско влияние върху Русия голяма част от българските книги в тревожно време отново тръгнала на север, за да открием някои от тях след векове, запазени в руски преписи: "Шестоднева" на Иоан Екзарх, "Учителното евангелие" на епископ Константин Преславски, "Беседа против богомилите" на презвитер Казма, "Симеоновия (Светославов) изборник", "Сказанието за буквите" на Черноризец Храбър, евангелия, апостоли, месецослови, жития, октоиси, минеи, псалтири и прочие.
Авдушн, Д. А., Тихомиров, М. Н. "Древнейшая русская надпись" Вестник Академии наук СССР, 1950.
Авдушн, Д. А. "Гнездовская корчага. - В Древние славяне и их соседи". Москва, 1970.
"Руско - българските връзки през вековете" София, 1986 г.
|
