ДРЕВЕН МАНАСТИР „СВ. ПАНТЕЛЕЙМОН” – ”ПАТЛЕЙНА”, ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ
Патлейнският манастир е разположен на 2-2,5 км. южно от градската крепостна стена, в първата гънка на планинската верига. Сградите му са стъпвали на една тясна тераса в подножието на стръмните планински склонове. Църквата с жилищните помещения на юг от нея заема западния края на терасата, останалите сгради опират до самите склонове. От север на църквата се е намирала манастирската костница, състояща се от шест зидани гробни камери. На етажа в двете дълги редици помещения са били монашеските килии, а в приземието им – складове за храни, кухня и пр. В неголемия двор на манастира личат основите на две постройки с производствен характер, където са се намирали ателиетата за рисувана керамика, а пещите са открити в северния край на манастирската поляна. Недалеч от тях се намират основите на съоръжение, използвано за промиване и пречистване на бялата преславска глина.
Най-представителна от постройките в манастира е била църквата. Вероятно от името на нейния патрон Св. Пантелеймон цялата местност получила името Патлейна. Църквата е представлявала кръстовидна куполна постройка с един притвор. След време били подсилени били страничните стени, прибавен бил втори притвор и изградени две странични апсиди към олтарната част. Вътрешността на църквата била богато украсена – стените облицовани с рисувана керамика, а подът – покрит с килим от рязана мраморна мозайка. Между орнаменталните фризове от геометрични и растителни мотиви над мраморния цокъл от църковните стени гледали великолепните образи на светци, ангели и мъченици.
Няколко ателиета и многобройните пещи, открити в самия манастир, при входа на поляната и на няколко места покрай пътя, който свързвал ансамбъла със столицата, очертават Патлейна като един от големите центрове за художествена керамика на Преслав през IX-X в. За висотата на това производство красноречиво свидетелство се явява откритата тук монументална икона на Свети Теодор.
Разкопките, проведени напоследък в Патлейна, внесоха по-голяма яснота в строителната история на манастирския ансамбъл. Особено важна се оказа разкритата върху югозападния скат на високата манастирска тераса верижна постройка. Ориентирана по дължина североизток-югозапад, сградата е оцеляла на някои места със стените си до 3,50 - 4 м височина. Открити са важни производствени съоръжения и материали, като напълно завършените плочки и корнизи за стенна облицовка и богато украсените трапезни блюда и чаши. Разнообразието на орнаменталните мотиви с фрагментите от голям брой рисувани и две релефни икони по отразява високите постижения на патлейнските керамици и още веднъж очертава мястото на този манастирски ансамбъл в историята на изкуството на Първото българско царство през IX-X в.
| |
