|
|
КАТЕДРАЛЕН ХРАМ-ПАМЕТНИК "СВЕТО УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО"
Катедралният храм във Варна е построен през 1882-1886 г. и е посветен на "Свето Успение Богородично" в чест на майката-императрица Мария. Северният престол е посветен на "Св. благогов. княз Александър Невски" в чест на Императора-Освободител, а южният на "Св. Николай Мирликийски Чудотворец", в чест на Великия княз Николай Николаевич, Главнокомандващ Дунавската армия. Има много стенописи и икони на руски светии почитани от Българската православна църква.
На 9 септември 1879 Варненският и Преславски Митрополит Симеон свиква членове на българската църковна община за избиране на комисия, която да поеме изграждането на представителен храм във Варна. На 9 август 1880 Българският княз Александър І Батенберг определя лично мястото за построяване на храма и на 22 същия месец полага основния камък.
Строителството на храма продължило шест години. Проектът бил на одеския архитект Маас по модел на Петерховския храм в Петербург. За майстор на храма било решено да се телеграфира на майстор Колю Фичето, но преговорите с него не сполучили. Временно ръководството било възложено на варненския майстор Васил Иванов и на майстор Янко Костанди, който строил и черквата "Св. Николай".
На 15 март 1884 г. комисията възложила строежа на известния строител на черкви Уста Генчо Кънев от Трявна. На следващата година храмът бил вдигнат, а първата божествена литургия била отслужена на 30 август 1886 г.
Вътрешното обзавеждане продължило и в следващите години. Архиерейския трон бил поставен през 1897 г., по-късно бил изработен и иконостасът. През 1901 г. като помощ от руския цар Николай ІІ от Русия били донесени 42 по-малки и 3 големи икони, а през 1904 г. още осем икони за средните и северните врати. Подът на черквата бил застлан с разноцветни керамични плочки през 1911 г. След четири години бил готов и балконът.
През 1941-43 г. била доизградена камбанарията (висока 38 метра) и куполите до днешния си вид, било направено парното и подменена покривната конструкция. За вдигане на камбаните били докарани две подемни машини от Англия, както и медните листове за покривната конструкция.
Изографисването на храма започва след 1949 г., под ръководството на проф. Н. Ростовцев. Монтираните тогава полилеи са работа на резбаря П. Кушлев. В средата на 60-те години са направени витражите, като на големите южни прозорци (към площада) са изобразени св. Кирил и св. Методий, а на северните са образите на св. Климент и св. Ангеларий. През пролетта на 2000 г. обхванатите от патина медни кубета са освежени и боядисани със златна боя.
Днес катедралата "Св. Успение Богородично" е едно от най-известните постройки в града. Молитвен храм за варненци и забележителност в маршрутите на туристите, Катедралата се е превърнала в един от символите на Варна.
Още за Катедралата
| |
|
|
