Интервюто е побликувано на страниците на списание "Среща".
 Ваше Високопреосвещенство, ще споделите ли в какво семейство израснахте?
- Израснал съм в многодетното семейство с пет деца /три момичета и две момчета/. Родителите ми се казват Петър и Иванка Ковачеви от гр. Плиска, Шуменско.Те са работили в местното ТКЗС, след това продължили работа в ДЗС ”Малка Мера” към Кабиюк, били безпартийни. Аз съм роден не в Плиска, а в близкото село Царев брод. По-късно семейството ми отново се връща в Плиска. Фактически съм израснал по тези места и от малък съм свикнал да съм в движение от едно място на друго, както се случи и след като приех монашество.
Много хора, дори вярващи, смятат, че е ненормално човек да стане монах. Вие как се решихте?
- За съжаление така е. В едно семейство обикновено единият родител, който е много по-вярващ, е “за”, а другият – “против” или безразличен. Това е предсказал още Спасителят с думите си: “Дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й” /Мат.10:35/. Свети апостол Павел говори: “Неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж” /1 Кор. 7:14/. В нашето семейство майка ми от малка е била възпитавана в православната вяра и е дълбоко вярваща. Макар че е била омъжена против волята си, винаги е живяла като монахиня, като е държала правило и всичко останало, без да е давала обет за нестяжание и постен подвиг, поради което, след като почина баща ми, веднага отиде в манастир и се посвети изцяло на монашеското подвижничество. Тя винаги се е молела едно от чедата й да се посвети на Църквата, без да оказва някакво особено влияние. Единствената й интервенция е възпитанието, което ми е дала, и това, че ми каза, че има семинария. По това време децата нямаше откъде да научат, че има църква като институция и т. н. Интересното е, че няколко пъти е подтиквала брат ми, който е с три години по-голям от мен, но той винаги категорично е отказвал. На мен, както е споделяла много пъти, е казала само веднъж, че има такава и аз веднага съм се съгласил да отида.
На приемния изпит майка ме запозна с архимандрит Герасим, който в последствие стана Браницки епископ, игумен на Бачковския манастир. Първата ваканция - коледната, въпреки че много ми беше мъчно за родния край, особено в началото, не се прибрах, а заминах в Бачковския манастир и оттогава се привързах към монашеския живот и за мен вече нямаше никакво друго служение. Макар че не бях го решил, Смоленският епископ Тихон бе забелязал моето настроение и ме изненада след една младежка лудория с ножове, като ми каза: “Уж монах ще ставаш, пък…”. Изобщо не обърнах внимание и на думите му след пострижението ми за четец: “Владика да станеш!”, докато на едни каза да станат свещеници, а на други нищо не каза. Всъщност точно така и стана с всички, които ни пострига заедно. Тъй като не бях обърнал внимание на тези думи, те се върнаха в съзнанието ми едва след като станах архиерей. Съвсем отговорно споделям, никога не съм мислил за висок пост, особено за архиерейство, а единствено за това, как да върша послушанието, което ми е възложено от Църквата. Поради това винаги съм бил спокоен и не съм преживявал каквито и да са блянове и разочарования в това отношение. Това го казвам, защото, за съжаление, мнозина млади под влияние на някои духовници приемат монашество едва ли не с единствената цел да станат архиереи. Опитът показва, че това е пагубно преди всичко за самия монах, а оттам и за обществото, защото такива монаси не винаги са полезни на Църквата. Може би се увлякох и ставам подробен, но смятам, че е полезно това да се знае.
На колко години бяхте Вие когато се замонашихте?
- Можех да стана монах по-рано, например на 16 години, но духовният ми старец ме посъветва това да стане след като навърша 18 г.
Как го приеха вашите родители?
- Баща ми беше безразличен, но в Плиска реакцията бе особено отрицателна и даже враждебна: “Как може една майка да зачерни детето си!”, “Сигурно не е нейно!” и т. н.
Какво мислите за мнението, че човек става монах от егоистични подбуди, например за да избяга от задълженията в света – казарма, работа, семейство... Така ли е наистина?
- Даже несподелена любов и т.н. Обаче това не е възможно, тъй като един човек, ако не е убеден в това, което върши, не може дълго да издържи в такава обстановка. Ако той очаква да направи кариера, може да достигне до психични отклонения, тъй като не е малко напрежението на очакването, още повече то нараства след неосъществяването, като се добавя и разочарованието. Просто такъв човек е нещастен. Няма по-щастлив човек от този, който изобщо не мисли за това, а само се старае да изпълнява задълженията си и по този начин най-добре се осъществява, защото човек върши задълженията си с удоволствие, просто не ги смята за задължения, а те са неговият живот.
Вече 15 г. сте начело на Варненска и Великопреславска света митрополия. Как приехте факта, че са Ви избрали на тази длъжност? Да уточним първо, че това не е църковен сан.
- Да, това е призвание. Когато човек почувства и разбере своето призвание като духовник изобщо, той го живее и е погълнат от него. Дали ще е обикновен монах или не, това не го интересува. Всички постове съм приемал нормално, но за митрополитския се замислих. Голяма отговорност е. Ако не виждах своето призвание, че просто Господ ми го възлага и Той ще ми помага /Пс. 55:12/, нямаше да приема. Монахът трябва така да приема всяко послушание. Колкото и да е трудно, с Божията помощ всичко е възможно /Иоан 15:5; Пс.59:14,107:14/.
С какво точно се занимава един митрополит?
- Огромни са задълженията на един митрополит. Той продължава да бъде християнин и трябва да не забравя думите на Христа, че който иска да бъде пръв, трябва да бъде слуга и трябва да има такова съзнание, ако иска да не се самозабрави. В същото време отговорностите му обаче са неимоверно големи.
На първо време това са службите из епархията, които той трябва да извършва навсякъде – в градовете и в най-малките села. Грижата за духовенството, ръкополагане на свещеници, попълването на манастирите с монаси и монахини, контролът върху всички тях за изпълнение на Устава на БПЦ. Той също трябва да проповядва с повод и без повод, да следи за ремонта и построяването на храмове, да ги освещава и обновява, да организира цялостния литургичен, административен и стопански живот на епархията, социалната дейност и т. н., и т. н.
Другата част от задълженията му са в Св. Синод - пълен и намален състав, в архиерейските комисии, в междуцърковни и международни форуми, конференции и т. н. Така например четири пъти сме били в Иерусалим, много пъти в Св. Гора, два пъти съм бил в Рим, като първия път възглавявах делегацията за 24 май, посещения в православните страни: Русия, Гърция, Сърбия, Румъния, Чехия, Словакия, Кипър и т. н.
Колко храма има във Варненска и Великопреславска епархия?
- В епархията ни има повече от 300 храма и параклиса, но не са достатъчни, тъй като православното население е над 1 милион. Слава Богу, построиха се много църкви - 19, параклиси – 20, възстановяват се доста манастири. Преди промяната имаше един действащ манастир, сега вече имаме 6, като се възстановяват такива във всички духовни околии, освен Провадийска и Търговищка. Това са манастирите “Св. Константин и Елена” край Варна, “Св. Марина” край Ботево, Варненско, “Св. Прор. Илия” край с. Александрия, Добричко, “Св. Кирил и Методий” край Велики Преслав, а се стараем да възстановим и тамошния “Св. Пантелеймон”- историческата Патлейна, Аладжа манастир, “Св. Вмчк. Димитър Солунски” в Евксиноград и “Св. преп. Иван Рилски” в с. Черни връх.
Общо казано, за 15-те години от архиерейското ни служение новите църкви и манастири, заедно с построените нови на мястото на стари, са близо 50, годините, които навършвам това лято.
Вярно ли е, че във Варненска епархия се увеличава броят на свещениците, особено на младите?
- Да, слава Богу, но все още не са достатъчни. Преди 09.09.1944 г. е имало около 150 свещеника, а сега са около 100. Сега обаче изискванията са още по-високи и жетвата е още по-голяма и са необходими много повече и то квалифицирани “работници” /Мат. 11:37/.
Как мислите, могат ли хората да си изберат свещеник за своето село или град от своята енория? При какви условия това може да стане?
- Това може да стане, като изпратят подходящо момче да завърши семинария. Няма ли местен човек, особено по селата, там не може да се задържи постоянен свещеник. Като не го познават, как да го избират? Най-добре е енорията да има повече такива младежи, за да може да избира измежду тях.
Редно ли е някой да стане свещеник заради това, че не може да се реализира на друго място?
Абсолютно неправилно и нередно. Свещеник трябва да стане този, който чувства, че е призван. Наемникът не може да бъде пастир, защото няма да го е грижа за овците /Иоан 10:1-21/. Както казах преди, това не е полезно за самия него, не е полезно и за християните.
Дядо Владика, кой Ви помага? Какво Ви пречи?
- Слава Богу, че повечето духовници са достойни за сана си и с това ми помагат. В Църквата има единоначалие. Всичко става с благословението на архиерея. Свещениците са функция на архиерейската власт, както и християните и трябва да се стараят да помагат на архиерея. Не напразно св. ап. Павел пише: “Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души, та с радост това да вършат, а не с въздишки, понеже туй не е полезно за вас.” /Евр. 13:17/ Вярно е и това, че не много хора ми помагат и повечето пречат. За съжаление между тях има и много духовници. Защото ако някой свещеник смята, че може и да не извърши някое свое задължение, той не само не помага, той пречи. Винаги съм съветвал свещениците да се стремят да изпълняват своите задължения все едно че стоят пред Бога. Защото ако архиереят не всичко може да види и да знае, то Бог всичко вижда и всичко знае.
Имате много познати от различните кръгове на обществото, имате ли приятели?
- Слава Богу! За мен приятелите са много важни в живота. Без приятели много трудно се живее. За мен нямат значение политическите им убеждения, а чувството им за справедливост и вярност.
Кой предмет в училище Ви е бил любим?
- Математиката. Явявал съм се и на конкурси.
Какъв мечтаехте да станете, когато пораснете?
- Не съм имал някакви определени мечти. Просто учех и се стараех да бъда добър като ученик и като човек.
Занимавали ли сте се със спорт? С какъв?
- Занимавал съм се с футбол, волейбол и тенис на маса.
А имате ли хоби?
- Да, продължавам да работя по темата за участието на Руската църква в освобождаването на България от турско робство.
Какво за Вас е самотата? Вечер всеки се прибира у дома, при семейството си, а Вие? Чувствате ли се самотен?
- Непознато състояние. Вярващият не може да се чувства самотен. Още повече тогава намирам време да довърша някои разработки на различна научна тематика. Редовно гледам новините, за да съм информиран за събитията, ставащи в страната и света.
Какво мислите за “модернизирането” на Църквата? Може ли тя да се откаже от своите многовековни традиции, за да задоволи нечии изисквания, не говорим за догмати и канони, които са в основата на изповеданието на Православието?
- Формите на обучение могат да бъдат съвременни, те са различни за всяка епоха. Ние сме длъжни просто внимателно да ползваме улесненията на съвременните технологии, комуникации и т.н., без да злоупотребяваме с тях, както по принцип трябва да действа всеки православен християнин. Именно злоупотребата носи неприятни последици и така се стига до грях, а “грехът извършен, ражда смърт” /Иак. 1:15/, казва св. Ап. Иаков брат Господен.
Не може да се говори за "модернизиране" на църквата. Както говори апостол Павел: “Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки” /Евр.13:8/.
|
