ИКОНИ И СТЕНОПИСИ
Във Варна и Варненско днес съществуват едни от най - старите икони в България.
Най - старата икона от територията на епархията, в същото време и в цяла България е керамичната икона на "Св. Теодор Стратилат" от ІХ в., намерена във Велики Преслав. Представяна е на изложби в Германия, Варшава, Москва, САЩ и др.
За най - стара засега икона върху дърво, макар и неуточнено напълно, се смята една икона на Св. Богородица, открита наскоро от иконописеца - реставратор Роберт Попов под слой на друга такава от старинния храм "Успение Пресвятыя Богородицы" датиращ от 1602 г. Вероятно иконата е от ХІІ - ХІІІ век.
|  |
 |
Иконите към които днес все още отправят молитвен взор православните християни, или са обект на хиляди туристи от България и странство, изложени в различните музеи и сбирки във Варна, Добрич, Провадия, Шумен, Търговище и др. градове и населени места датират от най - различни времена. Най - много икони са запазени от ХVІІІ и ХІХ век.
|
През периода 1851 до 1867 г. във Варненско са творили известни тревненски художници, като Кънчо Иванов, Захари Цанюв и Стефан. Вероятно те са били придружавани от техни помощници, чиито имена не са поставени по иконите. По най - старите икони, донесени от някъде, личат имената на художниците Константин и Димитрие, неизвестно откъде.
Такива икони има донесени от бежанци от Тракия и Анадола, както от с. Кюкюлер, Одринско, с. Вайсал, Котел и околните села, селата Бояляците, Манастир, Кавакли (дн. Тополовград), Сливенско и др. На икона от 1865 г. личи надписа "рука Сотир Георгиев", вероятно художник от гр. Самоков. Друго име, което се среща е това на Наум Г.
|  |
 |
След Освобождението на България, от турско време се срещат икони, донесени от бежанци, както и такива, зографисани на места от худ. Марко К. Балабанов и С. Николов от Варна. Други икони са дело на Ив. Йонков, син на Йонко И. Димитров от Трявна, който също е оставил свои произведения. Във Варненско професор Никола Тонушев, Апостол Христов от София Николай Кожухаров и Иванов.
В Шуменско са работили художниците - живописци Васил Беделев и Никола Василев.
|
|
Стенописите в катедралния храм, както и тези в храма "Св. Петка Българска", гр. Варна, "Св. Арх. Михаил", гр. Преслав са дело на колектив с ръководител Николай Ростовцев, Карло Йорданов и Господин Георгиев, работили след 1949 г. В Катедралния храм в олтарната абсида зедно с българските светии са изписани основните руски светии: Св. равноапостолна Олга, Св. княз Владимир, Св. благоверни князе Борис и Глеб, Св. Сергий Радонежки, Св. Алексий Московски, Св. Серафим Саровски и др. На дверите на иконостаса, посветен на Св. Николай Чудотворец са изографисани в миниатюри Св. равноап. Олга и Св. мчца Татяна, вероятно заради съответните руски княгини - дарителки.
|  |
|
