ДА БЪДЕМ МИЛОСТИВИ!
(Притчата за добрия самарянин)
Съдържание на притчата
Веднъж при Иисус Христос дошъл един законник и Го попитал: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
Иисус Христос отговорил: Какво е писано в закона? Как четеш?
Законникът: Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, от всичката си душа, с всичката си сила и с всичкия си разум. Възлюби и ближния си като себе си.
Иисус Христос му казал: Право отговори! Тъй постъпвай и ще бъдеш жив.
Законникът изглежда останал недоволен и попитал: А кой е моят ближен?
Пътят от Иерусалим за Иерихон ту се спуска в дълбоки клисури, ту се изкачва на височини, откъдето се откриват широки простори, поради, което е живописен. Но при честите завои, въпреки че е оживен, крие опасности от нападения. И ето там пътник е нападнат от разбойници. Ограбен и пребит, той лежи полумъртъв на жаркото слънце.
Случайно по този път минавал един юдейски свещеник. Погледнал го съчувствено, но може би разбойниците са още наблизо. Отминава го, понеже бърза за службата в свещения град. След него минава левит, също служител на закона. И той бърза да отмине, без да му окаже спасяващата помощ. След тях се задава един самарянин, съвсем чужд по народност и вяра на изпадналия в тежка беда. Сърцето му трепва от милост и той се спира. Измива раните му с вино, омекчава ги с елей, превързва ги и го качва на добичето си. Откарва го в страноприемницата.
На следващия ден, преди да замине, дал два динара на съдържателя на страноприемницата и му казал: Погрижи се за него и ако похарчиш още пари, на връщане аз ще ти заплатя.
Привършил притчата си Иисус Христос и попитал законника: И тъй, кой от тези тримата ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
Законникът отговорил: Оня, който му стори милост.
Тогава Иисус му казал: Иди и ти прави също така.
Поуки от притчата
Самарянинът не бил близък на изпадналия в ръцете на разбойниците. Той нямал никакви кръвни връзки с него. Нещо повече! Между самаряни и юдеи съществувала племенна вражда. Милосърдието обаче на самарянина и нещастието на юдеина се срещнали на стръмния път от Иерусалим за Иерихон. И докато своите се оказали далечни, далечният /самарянинът/ се оказал близък на пострадалия. Защото истинската близост не идва от племенните връзки, а блика от чистите извори на братолюбието и състраданието. Истинското състрадание не е само съчувствие. Да състрадаваш, значи да страдаш заедно с оня, който страда и да приемеш мъките му като свои. Човекът от Самария преодоля племенната си вражда. Той стана символ на християнското милосърдие и състрадателната любов към другия.
Тази притча дава точен отговор на въпроса: Кой е наш ближен? Наш ближен е всеки, който проявява милост към нещастния, без да гледа на лице и произход, дали е беден или богат, сродник или далечен, познат или непознат, сънародник или друговерец.
С тази притча Иисус дава урок не само на лукавия фарисей, но и на цялото човечество от всички времена. Със заключителните думи: “Иди и ти прави също така", Той разкрива духовната истина, че ближен на човека е този, който страда и се нуждае от милосърдие.
Безучастие към човешката болка или съчувствие! Безразличие или съзнание за човешки дълг! Две противоположни чувства, които не могат да съжителстват в сърцето. Все едното ще надделее и ще измести другото. Изборът е в свободната воля на човека. През целия си живот може никога да не срещнем човек, който се нуждае от спасяване на живота, както в тоя случай. Всеки ден ние обаче срещаме хора, които имат нужда от физическа или морална помощ. Никак не е малко, ако я окажем с топло сърце. Дори една добра дума, един съвет или искрено съчувствие също е жест на милосърдие.
Другата поука: да направим всичко необходимо, което е обаче по нашите сили и възможности.
Притчата за самарянина е подтикнала хората към редица човеколюбиви дела. Дружеството ”Червен кръст”, в което членуват и хиляди ученици е основано в духа на тая притча (случая с Деян и Бора). По примера на милостивия самарянин много добри жени са станали самарянки и милосърдни сестри, за да помагат на болни и ранени войници, да облекчат страданията им. Много жени отварят домовете си, за да приютят стари, самотни и болни хора, като им осигуряват храна (Случаят Дора, отец Иван). За такива хора можем да кажем, че са достигнали върха на благородството и са станали добрите самаряни в живота.
Може би ще попитаме: ”А когато нямаме нищо, как да постъпим? Отговор намираме в поведението на един монах, който на път за своя манастир срещнал премръзнал просяк. Поискал да му помогне, но в този час торбата му била празна. Смутил се добрият човек не знаел какво да прави. Тогава взел двете ръце на просяка в своите ръце и ги държал, докато ги стоплил. Така монахът предал състраданието си и любовта си на бедняка.
Ако желаете да отпечатате беседата, моля, кликнете тук
|
