АКО АПОСТОЛИТЕ ИМАХА ВЪЗМОЖНОСТ, БИХА ПРОПОВЯДВАЛИ БОЖИЕТО СЛОВО И ЧРЕЗ ИНТЕРНЕТ
Отец Дончо Александров, свещеник в храм "Св. Атанасий" пред в-к "Черно море" - 18 04 2006 г
Визитка
Дончо Александров е роден на 6 ноември 1974 г. във Варна. Завършва богословие в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". В момента е докторант по омилетика. Свещеник е от 5 години. Служил е в "Св. Пророк Илия", "Св. Петка", а в момента е в "Св. Атанасий" и старинния храм "Св. Успение Богородично" (Малката Богородица). Женен е. Презвитера Тереза Зиковска е художничка, преподава живопис във Варненския свободен университет. Дъщеря им Люба е на 4 и половина години.
Олга Боева
Отец Дончо, какво трябва да притежава човек, за да се посвети на свещеническа служба?
- Преди всичко трябва да се чувства призван. По различни причини някои млади хора продължават образованието си във висше училище, но самите те не са убедени, че това е техният избор. Завършват и започват професионална кариера, въпреки че не им идва отвътре. Такива хора са нещастни, колкото и материални средства да им носи работата. Но ако започнеш да учиш богословие, ти се посвещаваш на Бога, независимо дали ще станеш свещеник, или ще останеш мирянин. Свещенството е призвание и отговорност особено в наше време, когато сме свидетели на нечувани доскоро постижения в областта на комуникациите, но и на такова размиване на ценности. Когато свещеникът се изправи пред хората, а особено пред младите, той трябва да може да обясни нещата така, че те да го разберат.
Свещеникът трябва да бъде академик по въпросите на живота, така ли?
- Свещеникът може да не е интелектуалец, но е задължително да бъде молитвеник. Защото призванието му е да се моли за душите на всички - на тези, които са в нужда, на тези, които се радват, че са получили нещо, а също и да благодари от тяхно име. Молитвата е в основата на неговия живот. Той трябва да може да обяснява нещата така, че да трогне сърцето, да въздейства върху волята на човека. Разбира се, добре би било да има повече знания. Практиката показва, че има свещеници, които не са интелектуалци, но със своята молитвеност, със своя дух са направили немалко неща и са били истински мисионери в този свят.
В навечерието сме на най - големия християнски празник Възкресение Христово. Това е времето и за равносметка. Отшумяха ли проблемите около разкола в Българската православна църква от началото на демократичните промени?
- Действително Възкресение Христово е най - големият празник, защото със своите послания той носи надежда, носи мир. Христос казва: "Аз живея и вие ще живеете." Само да чуем камбанния звън, да видим морето от светлина, каквито грижи и проблеми да имаме, в тази прекрасна и свята нощ нещата се променят. А що се отнася до борбите в църквата, които вилнееха в зората на демокрацията, те бяха изкуствено създадени и предизвиквани отвън. Не искам да се връщам назад във времето, за да припомням как се случи този разкол, защото, за наша радост, той е в миналото. Но така или иначе има отговорни за това хора. Те си носят последиците от това непослушание и неразбиране на служението. Имаше и политици, които не искаха Българската православна църква да бъде активна, да бъде здрава, за да влияе на обществото. Защото всеки разбира, че присъствието на такава църква означава, че не можеш да заблуждаваш обществото, че не можеш да си играеш с душите на хората. Сценарият за разделение, за отчуждение по някакъв начин от вярата и от църквата не успя. Доказват го фактите. Например днес във Варненската епархия, слава Богу, има много млади свещеници. И това е благодарение на личното отношение на нашия митрополит, на неговото желание да работи с тях, да ги подпомага. Истината е, че той не само благославя, но и разговаря със свещениците. Нещо повече, той участва активно в инициативи, които Варненската и великопреславска митрополия и общественият комитет "Православни ценности" осъществяват. Много е важно епископът да разбира свещенството, да бъде с него. Затова при нас няма разединение. Плодовете от този труд сами по себе си говорят. Немалко инициативи имат добър обществен отзвук, немалко млади хора влязоха във храмовете и не само влязоха, за да запалят свещ или да чуят някоя беседа, но и останаха в църквата. Те са двигателят на днешните енории във Варна, пък и на други места в нашата епархия. Всичко това създаде изключително благотворна обстановка. И каквито и външни сили да се опитват да разклатят устоите на църквата, не могат да успеят, защото имаме думите на Христос, че дори и портите на ада няма да й надделеят, църквата ще пребъде во веки веков.
Отче, на няколко пъти споменавате за младите свещеници, влезли напоследък в храмовете. Всъщност траен ли е интересът на младите хора към свещеническата професия?
- Това е тенденция. Свещенството не е професия, а служение и то изключително отговорно и натоварено. Работният ден на свещеника не започва в 8 ч. и не завършва в 17 ч. Много често и то благодарение на модерните форми за комуникация той е в постоянно дежурство. Където и да се намира, християните могат да разговарят с него, да го потърсят за съвет, ако е необходимо. Така че и да затвори вратите на храма, продължава да бъде свещеник. Всички хора почиват в събота и неделя, а свещеникът е особено зает в тези дни. Въпреки това много млади хора искат да бъдат ръкоположени. Освен че ръководят богослуженията, в много храмове свещениците организират църковни училища за деца, беседи, издават литература, работят целогодишно със социални домове, поддържат контакти с училища, детски градини. И служението им наистина не е формално. Но този труд на свещеника може да даде плодове след 10, 15 г. Защото човешката душа е изключително чувствителна и за това, което се посее в нея, му трябва време, за да покълне и израсне. Както казва апостолът: "Ние сега сеем, а някой друг може да жъне."
В началото на демократичните промени у нас изникнаха много секти. После някак си нещата поутихнаха. Но дали тяхната дейност се преустанови, или продължава под някаква форма и какво мисли за това Българската православна църква?
- В началото на 90-те години на миналия век имаше бум на сектите у нас, след което настъпи затишие. Общественото мнение беше негативно настроено и с право. Видяхме плодовете, създадени от тези секти - не едно и две самоубийства например. За да влязат сектите в България, отговорността е на хора от политическите среди. И сега в навечерието на Възкресение Христово ставаме свидетели на кампания, организирана от сдружение "Агапе България". В това сдружение са обединени протестантски общности, които са признати от Закона за вероизповеданията у нас. Обединява ги филмът "Историята на Иисус за деца", който се прожектира в цялата страна. Под формата на грижа за българското семейство, за проблемите у нас те се опитват отново да евангелизират населението. И това става чрез филм, който е безплатен и се прожектира във всички по-големи градове. Но цялата тази мощна рекламна кампания говори, че има нещо нечисто. Факт е, че се раздават листовки и че се канят хората след прожекцията на разговор, като по този начин организаторите на кампанията искат да привлекат вниманието към своите общности.
А не трябва ли Българската православна църква да излезе с някаква контракампания?
- Методите на протестантските общности и на православната църква са различни. Ние искаме да бъдем откровени, както казва Иисус Христос. В нашата църква се работи индивидуално с личността. Не използваме лозунги като "Обичаме ви всички", "Обичаме целия свят", а разговаряме с всеки човек, който е в нужда.
Отец Дончо, как Българската православна църква се вписва в глобализиращия се свят, в процесите, които се случват в него?
- Това, което виждам по места - в епархиите, митрополиите, храмовете, доказва, че Българската православна църква прави всичко възможно Божието слово да достига до хората и чрез такива съвременни средства като интернет. А това е много важно, защото според изследванията броят на хората, които работят с интернет, главоломно нараства. Ако самите апостоли имаха възможност, те биха използвали интернет, за да проповядват Божието слово. Така че църквата откликва на съвременните изисквания за комуникация. Факт е, че Българската православна църква откри първото интернет радио "Сион", което излъчва от възобновения руенски манастир "Св. Йоан Рилски". Факт е, че има немалко интернет страници, издания, че църквата все повече се появява в телевизионни и радиопредавания, в рубрики във вестници. Т.е. използват се всички съвременни средства, за да могат хората, а особено младите, да опознаят нашата вяра и да я обикнат. Тя е близо до сърцето на българина, защото е многовековна традиция на българския народ, защото е вярата на нашите деди.
Възможно ли е глобализацията да заличи религиозните различия по света?
- Не. Но църквата има препоръки към глобализиращия се свят. Тя предупреждава хората, че трябва да бъдат особено внимателни, защото се случват и събития, които засягат личната свобода на човека. Не мисля, че има нещо лошо в разнообразието и затова не е необходимо изкуствено обединяване на мюсюлманската, християнската, будистката религия. Както казва Христос: "Аз съм пътят, и истината, и животът". Т.е. има един път, има една истина, има един живот. Българската православна църква е вярна на тези негови думи и винаги ще свидетелства за тях. Друг е въпросът дали някой иска да осъзнае тази истина. Битието на човека не свършва с живота на земята, то продължава. Второто пришествие на Христос е новата земя, новият свят, т.е. църквата води своето паство към тази нова земя, която един ден ще настане с второто идване на нашия Господ и спасител Иисус Христос. Иначе в това непрекъснато глобализиращо се пространство ние трябва да бъдем много внимателни и да се стремим да запазим нашата народност, нашата православна вяра. Ето ние кандидатстваме и, дай Боже, да станем членки на Европейския съюз. Ще влезем с потенциала си. А този потенциал е нашата православна вяра. В християнска Европа мястото на православието е запазено от векове. То ще продължи да съществува и да носи на хората онези ценности и добродетели, от които има необходимост във всяко време.
|
