БЕСЕДАТА НА ИИСУС ХРИСТОС СЪС САМАРЯНКАТА
Един ден завръщайки се от Юдея в Галилея, Иисус със Своите ученици преминавал през областта Самария, покрай един град наречен Сихар (Сихем) в древността. Самаряни и юдеи били в постоянна и жестока вражда. Юдеите ненавиждали самаряните и не общували с тях, защото ги смятали за потомци на езичници. Презрението им било толкова силно, че макар прекия път от Юдея зя Галилея да минава през Самария, те предпочитали да минават по заобиколния път през Перея и да влизат в Галилея от север.
Думите от 4-ти стих ”а трябваше Той да мине през Самария” предполагат, че Иисус е трябвало да направи това поради някоя нуждаеща се душа в Самария, на която Той можел да помогне. Христос се спрял край града Сихар и седнал да си почине до единствения кладенец, който според преданието, бил изкопан от патриарха Яков. Учениците отишли в града да купят храна.
В това време дошла самарянка да наточи вода. Христос поискал да пие. Тези думи на Христос учудили самарянката, защото вижда че Иисус е юдеин и тя познава тяхната неприязън към самаряните. Обръщайки се към нея с молба, Иисус събужда първо нейния интерес и любопитство като й отговаря ”Да би знала дара Божий и кой е оня, Който ти казва: дай ми да пия, ти сама би изпросила от Него и Той би ти дал жива вода”. Тук Христос нарича жива вода Своето божествено учение, защото както водата спасява жадния човек от смърт, така и учението на Христос спасява човека от вечна смърт.
Самарянката не разбрала, каква вода може да има освен водата в кладенеца и объркана му отговорила: „Нямаш черпало пък и кладенеца е дълбок. Откъде тогава имаш жива вода? Нима ти си по-голям от отца ни Якова, който ни остави този кладенец?” И тогава Господ започва да й обеснява разликата между водата в Якововия кладенец и водата, която Той може да й даде. ”Който пие от тази вода пак ще ожаднее, а от тази, която аз ще му дам никога няма да ожаднее, защото тази вода е извор на вечен живот.”
Когато жената чува за тази чудна вода, веднага пожелава да я има, та да не ожаднява и да не отива постоянно да черпи вода от кладенеца. Жената все още не разбирала, че водата за която говори Христос е духовна „вода”, че това са благословенията, които се изливат върху душата на човека, когато повярва в Господ. Тук разговора обаче рязко се променя. Жената току що е поискала вода, а Господ й казва да отиде и да повика мъжа си. Защо?
Защото преди да бъде спасена, тя трябва да признае греховете си, да дойде при Христос с истинско разкаяние, да признае своята вина и своя срам. Господ Иисус знае всичко за грешния й живот, но Той иска стъпка по стъпка да й покаже истината за самата нея. Само онези, които знаят, че са изгубени поради греха си, могат да бъдат спасени. Всички хора са грешни, но не всички желаят да признаят това; не желаят да осъзнаят, че са мъртви в своите престъпления и грехове и се нуждаят от живата вода, от Спасител.
На въпроса да повика мъжа си тя отговаря, че няма мъж. Тогава Иисус й казва: „Право казваш, че мъж нямаш, защото петима си имала и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж”. От това самарянката разбрала, че с нея не приказва обикновен юдеин, а някой пророк. Затова побързала да го попита: „Господине, виждам, че Ти си пророк. Кажи ми, къде трябва да се молим – на тая ли планина Гаризим, или пък в Иерусалим?”
Иисус й отговорил: „Жено, вярвай Ми, че настъпва час, когато нито на тази планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца. Бог е дух и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина.”; без преструвки и лицемерие; без претенции за религиозност, когато вътрешния им живот е покварен.
Знаем, че Христос наричаше фарисеите „гробници варосани, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота”. А в Псалмите ни се казва: сърце съкрушено и дух смирен Бог няма да презре”.
Никой не трябва да си мисли, че като пали свещ и посещава храма само на големите празници, чества именни дни без да се интересува какъв е бил живота на хората, чието име носят, кръщават се и се венчават, защото това сега е модно, без да са запознати със смисъла и значението на тези тайнства за техния живот, не могат да влязат в съприкосновение с живата вяра, която може да ни накара да видим болката в душата на ближния, вярата, която може да ни възпира от извършването на престъпления и грехове.
Празнотата, която оставя след себе си мъртвата ритуална, лицемерна вяра, кара днес особено младите хора да търсят различни пътища към щастието като йога, астрология, спиритизъм, будизъм, екстрасенси и врачки и др. Христос иска от нас да се покланяме с дух и истина, което означава с цялата си душа, с цялото си сърце, с любов, а не от страх от наказание.
Коя е тази истина, за която Иисус ни казава: „Ще узнаете истината и тя ще ви направи свободни”? Истината е, че Бог е любов и ние трябва да отвърнем на тази любов с любов, защото страха прави човека роб, а любовта извисява духа и прави човека свободен. Когато чула новото учение, самарянката казала на Иисус: ”Зная, че ще дойде Месия и когато дойде ще ни научи на всичко. Тогава Иисус и отговорил: „Аз съм, Който говоря с тебе”.
Тогава жената оставя стомната си, която е символ на всички неща в нейния живот, с които тя се е опитвала да задоволи всички свои копнежи и които са останали напълно безполезни, но не само оставя стомната, а отива в града, за да сподели и с другите, които имат нужда от водата на живота.
Нейното свидетелство е просто, но резултатно. Тя поканва всичките си съграждани да дойдат и да видят един Човек, Който й е казал всичко, което някога е направила, като разпалва и любопитството им като казва, че Той може да е Месията. Дошлите от града самаряни, много от които повярвали в Него по думите на жената молили Спасителя да се отбие у тях.
Начинът по който самаряните приемат Иисус е точно обратен на този, по който Го приемат юдеите. В резултат на тяхната покана прекарал в града два дни и ги наставлявал. През това време още по-голямо число самаряни повярвали в Него. След това споделили с жената: „Ние вярваме вече не поради твоето казване, а защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.”
Нека и ние като тези самаряни черпим с пълни шепи от тази жива, животворяща вода и утолявайки нашата жажда да оставяме тази вода да тече обилно от нас и чрез нас към нашите ближни – като братолюбие и сърдечност, като усмивка и добра дума, като ласка и подкрепа, като нежност, топлота и състрадание. Всичко това означава любов.
От преданието е известно, че самарянката, която беседвала с Христос, посветила живота си на проповедта за Христовото Евангелие. Тя пострадала заради проповедта на вярата в 66 година (била хвърлена от мъчителите си в кладенец). Св. Църква празнува паметта й на 20 март. Нейното име е св. мъченица Фотиния (Светлана) самарянката.
Ако желаете да отпечатате беседата, моля, кликнете тук
|
