ЦЪРКВАТА ИМА ПРАВО НА ПОЗИЦИЯ ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО
Свещениците трябва да проповядват, а не да правят само кръщенета
Варненския и Великопреславски Митрополит д-р Кирил пред вестник "24 часа" - 29 05 2005 г
Даниела Стойнова, кореспондент на БНР
Ваше високопреосвещенство, вие подкрепихте категорично протестиращите срещу областен управител от ДПС. Това предизвика много коментари и се зададоха въпроси – защо църквата е излязла с позиция по този проблем и дали е редно тя да заема позиция по “светски дела”. Какъв е вашият отговор?
- В България се говори за отделяне на църквата от държавата. Доста време тя беше в такова положение и все още е под влияние на атеистичния период. Според мен църквата не може да се изолира от обществото, защото тя се състои от християни и клирици. Нейно задължение е тя да се грижи за своето паство и при възникване на проблем да му помага, да заема позиция. Самият Господ Иисус Христос казва, че, който не се грижи за своите близки, в това число и по кръв, той е по-лош и от еретик. Именно заради това църквата ни заповядва и ни учи не само да обичаме ближния си, но и да му помагаме. Особено по важни обществени въпроси църквата винаги има какво да каже, затова тя не може да стои встрани от своето паство, когато то има нужда от нея.
Вие обаче казахте, че християнската общност във Варненска област е мнозинство и именно затова областният би трябвало да е от нея?
- Да. И това е само една от причините. Когато се говори за численост, трябва да се уважи мнозинството, защото това също е част от демокрацията.
Има ли опасност да не бъдете докрай разбран от вашите колеги и те да се опитат да ви навредят?
- Няма такава опасност, защото те разбират и знаят за създалата се ситуация. За съжаление може да се намерят някои, които да изкажат свое мнение, но всеки има право на това. Аз не обръщам внимание на недоброжелателните мнения. Те не са съобразени нито с логиката, още по-малко с богословието, а търсят получаването на дивиденти.
Напоследък освен по назначаването на областния управител, Варненската и Великопреславска митрополия взе отношение и по провеждането на т.н. гейпарад във Варна. Той, освен че беше забранен от общината, вие също излязохте с позиция. Защо решихте, че това е необходимо?
- Защото Господ е създал човека, за да се стреми към святост. Той е създал мъжа и жената и ги е благословил да се множат и да владеят земята. Това е мисията на човека – да продължи великото творение на земята и да твори красота и най-вече добро. Той трябва да избягва злото и да не се приравнява порока към добродетелта. Човек може да върши добро и зло, последствията обаче са за негова сметка. Да не забравяме библейския случай с градовете Содом и Гомор. Аврам е молил Бога и той е бил съгласен даже за 10 праведници да помилва града, но и толкова не се намерили. Слава Богу, мисля, че във Варна няма само 10 праведници, те са повече. Именно заради тях ние сме длъжни да заемем позиция за защита на добродетелта, да не се приравнява тя с греха, със съблазън. Иисус Христос казва: “В света има съблазни, но горко му, чрез когото те идват и на такъв по-добре да се върже камък на шията и да се хвърли в най-дълбокото място в морето.”
От тази общност – организацията “Джемини”, твърдят, че трябва да уважаваме различността им?
- Това са съвременни мнения, именно това е стремежът на някои кръгове да поставят на една основа всички религии, и греха, и добродетелта. Това е невъзможно. И е неморално. Всеки трябва да си знае мястото – който е добродетелен, не трябва да бъде привличан и съблазняван по какъвто и да е начин, особено младите хора. Когато младите виждат тези неща, те могат да се съблазнят, влияе се върху съзнанието и морала им и ние носим отговорност за тях. Това е един от най-големите грехове и затова не можем да допуснем той да се върши на обществено място.
Смятате ли, че местната и държавната власт преди взимане на важно решение трябва да се допитва до църквата?
- Би било добре. Най-добре би било, ако те бяха запознати с православно-християнската вяра и да знаят как да постъпват в това отношение. Слава Богу, има такива, за съжаление има и други, които нямат този опит. Те не са виновни, защото не е лесно човек да повярва и да навлезе в истините на православната вяра, за да станат те и негово верую. За това, както и във всяка сфера на живота, и по тези въпроси има специалисти, към които трябва да се обръщат. Когато сме болни, ако сме простудени, само взимаме аспирин. Ако обаче сме болни сериозно, се обръщаме към лекар. Както Соломон е казал: “Да не пренебрегваме лекаря, него Господ го е създал, още повече лекаря на душата.” Разбира се, най-тежко е падението в духовно отношение в заблуда. Тогава човек просто не може да осъзнае кое е полезно за него. Когато егоизмът преобладава в него, той смята, че достатъчно знае, за да вземе решение. Не трябва така. Винаги, когато се допита до повече хора, а църквата не е против обсъждането на важни за града въпроси, тогава се ражда истината.
Случвало ли ви се е политик да ви потърси за съвет?
- Да, разбира се. Слава Богу, има такива политици, малко са, но ги има.
Започнахме програма за строителство на православни храмове във Варна. Освен това традиционно организирате Седмица на православната книга с много беседи. По този начин ли църквата трябва да общува с християните?
- Необходими са повече храмове. Храмът е център на духовния благодатен литургичен живот. Без литургия една църковна общност е немислима. Важна е проповедническата дейност – семинарите, които организираме, симпозиумите за обсъждане на въпроси на вярата с богослови и клирици от други православни страни. Тогава човек придобива подготовка и опит за усъвършенстване – това е
главното в християнския живот – стремеж към усъвършенстване. Човекът, както Григорий Богослов е казал, е зоон политикон – обществено животно. Той не може да съществува отделно. Когато беседва, обсъжда, той се обогатява. Когато се върнах от Гърция и негово светейшество патриарх Максим ме посрещна в Светия синод, той каза: “Браво!”. Защото му предадох и благословията на архиепископа на Атина и цяла Гърция – Христодул. Патриархът ми каза: “Ето така трябва да общуваме, не трябва да се изолираме.”
Това е единомислието на православната ни църква и слава Богу, че свещениците и богословите, особено младите, организират тези събития. Аз само благославям. Моята заслуга е в това, че им давам правото и възможността да вършат тази дейност. Без тях не биха били възможни всички тези изяви и да се реализира мисията на светата ни църква.
Това част от реформата на Българската православна църква ли е и ще стане ли естествено при решаването на важни обществени въпроси да виждаме свещеници с българското и с православното знаме?
- Това не е нещо ново. То зависи от свещениците. Дали искат или не желаят да работят. Дали ще се задоволят с извършването на кръщенета и венчавки, има свещеници, които не ги интересува друго. Много по-важно от ритуалите е тази църковна мисия – на проповед, на свидетелство на истината на православната ни вяра, на осъществяване на социална дейност.
Това не означава, че църквата става по-светска, а че тя става по-близка до хората?
- Да. Защото църквата трябва да освещава цялостния живот на човека – и духовния, и материалния. Има много случаи в живота на Христос – те показват, че църквата не може да бъде отделена от човека. Човекът не може без духовен ръководител.
|
